Българската народна банка (БНБ) заяви, че е безсилна да защити банковата система на страната от лица, включени в санкционния списък по закона „Магнитски“, оправдавайки се с „липса на изрична нормативна регламентация“ в националното законодателство. Това стана ясно от официален отговор на централната банка на запитване от лидера на „Продължаваме Промяната“ (ПП) Асен Василев.
В запитването си Василев настояваше за информация как БНБ следи изпълнението на санкционните мерки, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ. Сред лицата в санкционния списък е и Делян Пеевски.
„Асен Василев припомня прессъобщение на БНБ от 11 юни 2021 г., според което банката започва да прилага ограничителни мерки за такива лица при сделки и операции по Закона за мерките срещу изпиране на пари. Всички банки с открити сметки и делови взаимоотношения с такива лица вече са предприели мерки – блокиране на сметки и карти, налагане на запори и закриване на сметки“, се посочва в позицията на ПП.
Лидерът на ПП поиска конкретни данни за транзакции в „Общинска банка АД“ от 2021 г. насам, свързани със санкционирани лица или юридически лица, включително партии, в които такива лица са материално отговорни. Според публични данни, банката обслужва сметки на партията „ДПС – Ново начало“, на която Пеевски е председател.
В отговора си БНБ обяснява, че банките сами вземат решения по отношенията с клиентите си, оценявайки риска съгласно Закона за мерките срещу изпиране на пари.
„БНБ не е страна по тези отношения и няма правомощия да разпорежда откриване или закриване на сметки“, се посочва в писмото.
Освен това данните за наличности и операции са банкова тайна, достъпна само по реда на Закона за кредитните институции.
От ПП подчертават, че отказът на БНБ да упражни надзорните си правомощия оставя банки и вложители уязвими и позволява на лица като Делян Пеевски да извършват операции в страната, въпреки санкциите по закона „Магнитски“.
„С отказа си да упражнява тези правомощия, БНБ де факто застрашава банковите институции от въвличане в санкции и риск от несъстоятелност“, се казва в позицията.
За пример се посочва съдбата на латвийската ABLV Bank, която през 2018 г. фалира заради транзакции с руски клиенти, свързани с корупционни практики и пране на пари.
На 22 май 2025 г. ПП – Демократична България предложи законодателни промени, с които санкциите по закона „Магнитски“ да се прилагат и в България, за да се гарантира стабилността на финансовата система. Предложенията обаче бяха отхвърлени от управляващото мнозинство, включително ГЕРБ, БСП, ИТН и „ДПС – Ново начало“.
„След витиеватия отговор на БНБ, ПП е твърдо решена да продължи да защитава сигурността на банковата система. След като централната банка отказва да предприеме мерки, ще сезираме Европейската централна банка“, се посочва в официалната позиция на партията.