Босна и Херцеговина насрочи предсрочни избори в Република Сръбска след осъждането на Милорад Додик
Централната избирателна комисия (ЦИК) на Босна и Херцеговина (БиХ) насрочи предсрочни избори за президент на Република Сръбска (РС) на 23 ноември 2025 г., след като Апелативната камара на Съда на БиХ постанови окончателна присъда срещу досегашния президент Милорад Додик.
Съдът осъди Додик на една година затвор и шест години забрана за участие в политическия живот, поради неспазване на заповедите на върховния представител на международната общност Кристиан Шмит — действие, което се счита за нарушение на конституцията на БиХ. Въз основа на съдебното решение ЦИК официално отне мандата му.
Въпреки съдебното решение, властите в Република Сръбска не признават отнемането на мандата на Додик. В отговор Народното събрание на РС насрочи референдум за 25 октомври, на който гражданите ще трябва да отговорят на въпроса:
„Приемате ли решенията на неизбрания чужденец Кристиян Шмит и неконституционните решения на Съда на БиХ, произнесени срещу президента на Република Сръбска, както и решението на ЦИК да отнеме мандата на президента на Република Сръбска Милорад Додик?“.
ЦИК взе решението за предсрочни избори с пет гласа „за“, докато председателят на комисията Ирена Хаджиабдич и членът Желько Бакаляр гласуваха „против“.
Милорад Додик е считан за един от най-близките съюзници на сръбския президент Александър Вучич и поддържа тесни връзки с Русия и групата БРИКС. Той често критикува ЕС и НАТО, а западните институции го обвиняват в подривна дейност спрямо държавността на Босна и Херцеговина. Додик и неговото обкръжение са обект на санкции от страна на САЩ.
През юни 2024 г. той оглави делегация от РС на Общосръбския събор, където беше приета декларация в подкрепа на доктрината „Сръбски свят“ — идеология, отстоявана от сръбския вицепремиер Александър Вулин, също санкциониран от САЩ.
Додик също така е известен с отказа си да признае геноцида в Сребреница, признат от ООН за военно престъпление. През юли 1995 г. босненско-сръбските сили, водени от ген. Радко Младич и Радован Караджич, избиват над 9000 босненски мюсюлмани – едно от най-жестоките зверства в Европа след Втората световна война.
Босна и Херцеговина насрочи предсрочни избори в Република Сръбска след осъждането на Милорад Додик
Централната избирателна комисия (ЦИК) на Босна и Херцеговина (БиХ) насрочи предсрочни избори за президент на Република Сръбска (РС) на 23 ноември 2025 г., след като Апелативната камара на Съда на БиХ постанови окончателна присъда срещу досегашния президент Милорад Додик.
Съдът осъди Додик на една година затвор и шест години забрана за участие в политическия живот, поради неспазване на заповедите на върховния представител на международната общност Кристиан Шмит — действие, което се счита за нарушение на конституцията на БиХ. Въз основа на съдебното решение ЦИК официално отне мандата му.
Въпреки съдебното решение, властите в Република Сръбска не признават отнемането на мандата на Додик. В отговор Народното събрание на РС насрочи референдум за 25 октомври, на който гражданите ще трябва да отговорят на въпроса:
„Приемате ли решенията на неизбрания чужденец Кристиян Шмит и неконституционните решения на Съда на БиХ, произнесени срещу президента на Република Сръбска, както и решението на ЦИК да отнеме мандата на президента на Република Сръбска Милорад Додик?“.
ЦИК взе решението за предсрочни избори с пет гласа „за“, докато председателят на комисията Ирена Хаджиабдич и членът Желько Бакаляр гласуваха „против“.
Милорад Додик е считан за един от най-близките съюзници на сръбския президент Александър Вучич и поддържа тесни връзки с Русия и групата БРИКС. Той често критикува ЕС и НАТО, а западните институции го обвиняват в подривна дейност спрямо държавността на Босна и Херцеговина. Додик и неговото обкръжение са обект на санкции от страна на САЩ.
През юни 2024 г. той оглави делегация от РС на Общосръбския събор, където беше приета декларация в подкрепа на доктрината „Сръбски свят“ — идеология, отстоявана от сръбския вицепремиер Александър Вулин, също санкциониран от САЩ.
Додик също така е известен с отказа си да признае геноцида в Сребреница, признат от ООН за военно престъпление. През юли 1995 г. босненско-сръбските сили, водени от ген. Радко Младич и Радован Караджич, избиват над 9000 босненски мюсюлмани – едно от най-жестоките зверства в Европа след Втората световна война.
26-годишна жена надзирател от Великобритания беше осъдена на една година затвор, след като беше заловена да излиза от единична килия заедно с двама затворници.
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща заяви, че е „ужасен“ от новата серия смъртоносни руски атаки срещу Киев, при които е пострадала и сградата...