Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) отчита продължаваща сериозна разлика между цените на едро и на дребно при част от основните хранителни стоки. Според синдиката, при търговията на дребно се наблюдават „типични надценки в диапазон от 20% до 70%“ спрямо борсовите цени. Данните са от наблюдението на цените в т.нар. „малка потребителска кошница“ за август 2025 г., представени днес от синдикалната организация.
🔸 При редица основни продукти като ориз, прясно мляко, сирене, яйца, домати, краставици, картофи и ябълки, надценката за крайния потребител надхвърля 50% в сравнение с цените на едро.
🔸 Констатирани са съществени регионални разлики в цените – до 19% под или над средната стойност за страната.
🔸 Малките магазини често поддържат по-ниски цени в сравнение с големите търговски вериги, сочи още анализът.
„Има няколко стоки, които трайно се продават на по-ниска цена в малките магазини – сред тях са кренвиршите, яйцата и доматите“, посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров. По думите му, разликата в цената на кренвиршите между малките магазини и големите вериги достига до 1.60 лв. в полза на по-малките търговци. Обратно, оризът се оказва по-евтин в големите търговски обекти.
🔹 Най-голямото месечно поскъпване в големите вериги е отчетено при краставиците – 7,5%, съобщи Любослав Костов, директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) към КНСБ.
🔹 При малките магазини най-сериозен ръст има при белия боб – 5,7% на килограм.
🔹 Средният месечен ръст на цените в малката потребителска кошница е 0,3%, а при плодовете има по-изразена динамика, свързана със сезонни фактори.
Синдикатът подчертава, че има „изключителна нехомогенност в ценообразуването“ на 21 стоки от кошницата в различните области на страната.
- Брашното е най-скъпо във Варна, Русе и Монтана – с около 4–5% над средното. Най-евтино е в Пазарджик, Смолян и Разград.
- Свинският бут (без кост) е най-скъп във Видин, Велико Търново и София.
- Картофите са най-скъпи в Добрич, Перник и Бургас.
- Кренвиршите – във Видин, Смолян и София.
Пламен Димитров коментира, че между производството и крайната продажба има „скрита надценка“, чийто точен размер остава неизвестен. Той призова Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да задълбочи анализа си и да обхване по-дълги периоди от време, за да се проследи реалното движение на цените.
КЗК в момента подготвя собствен анализ за ценообразуването на хранителните продукти, допълни той.
Докога ще робуваме на чужденците в собствената ни държава?1600 лв заплата си е робство при условие,че същите вериги по чужбина продават къде къде по-евтино и плащат 2-3 пъти по-високи заплати!Това означава,че тук сме им златна мина,поне да плащат данък свръхпечалба!
Не са си взели поуки от предишния бойкот. Този път ще е по-масов.