Лидерите на страните от Западните Балкани призоваха за ускоряване на процеса на евроинтеграция на региона като единствения начин за избягване на рискове за сигурността, съобщи „Коха“.
- Реклама -
Албанският президент Байрам Бегай прие своите колеги от региона в Дуръс по време на срещата на върха „Брдо-Брийуни“, която тази година се проведе под мотото „Общи интереси, общ ангажимент за общо бъдеще: Заедно към ЕС“.
След приключването на срещата Бегай, заедно с президента на Словения Наташа Пирц Мусар и президента на Хърватия Зоран Миланович, проведоха съвместна пресконференция.
Бегай подчерта, че Албания остава ангажирана с ускоряването на процеса на интеграция в ЕС, като го разглежда като възможност за устойчиво развитие и поддържане на сигурността.
„На тази среща обсъдихме геополитическите и икономическите предизвикателства пред региона. Албания подкрепя регионалния диалог като елемент за поддържане на мира и интеграцията в региона. Нашият регион се сблъсква със сериозни предизвикателства за сигурността, което изисква по-тясна координация между нас. Вярваме, че интеграцията на Албания и региона е важна, тъй като осигурява устойчиво развитие и сигурност. В нашето общество европейската интеграция се подкрепя от мнозинството от населението, защото вярваме в ценностите на демокрацията и върховенството на закона,“ каза албанският президент.
Президентът на Словения Наташа Пирц Мусар подчерта необходимостта от ускоряване на процеса на разширяване на ЕС, а хърватският президент Зоран Миланович предложи помощта на своята страна.
„Аз съм поддръжник на ЕС и вярвам, че всички страни от Западните Балкани трябва да бъдат част от него – не само за тяхно добро, но и за наше. Европейската сигурност и мирът ще бъдат застрашени, ако не успеем в това. Всички членки ще признаят необходимостта от ускоряване на процеса. Словения ще бъде промоутър и ще търси решения за ускоряване на разширяването. Не можем да кажем, че европейският проект умира. ЕС е създаден като проект за мир, а да сме заедно означава мир, сигурност, напредък и знаем какво рискуваме, ако нямаме волята да ускорим процеса,“ заяви Мусар.
„Хърватското правителство предлага възможна помощ на страните от региона без дискриминация и това ще продължи. Когато говорим на това ниво, диалогът е предпоставка за добри отношения и това е единствената цел на тази среща – да обсъдим нуждите и проблемите на европейската общност, които не са малко, и да обсъдим с международните участници, че условията са се променили и европейската общност вече не е силата, за която говорехме преди,“ каза Миланович.
Косовският президент Вьоса Османи критикува ЕС заради продължаващите санкции и заради това, че кандидатурата на Косово за членство в блока не е разгледана.
„Косово все още е под санкции на Европейския съюз, за които нито една от държавите членки не е склонна да обясни защо продължават да бъдат в сила, въпреки че всички условия, предвидени в Братиславското споразумение, са изпълнени. В същото време, въпреки че кандидатурата ни за членство е подадена още през 2022 г., досега, поради някои държави членки, Европейската комисия дори не е получила мандат да разгледа въпроса за кандидатския статус на Косово,“ заяви Османи.
Що се отнася до Плана за растеж на ЕС – пакет от 6 милиарда евро, одобрен през 2023 г., който също бе обсъден, всички страни от региона вече са получили първите средства, с изключение на Косово и Босна и Херцеговина (БиХ). Косово не може да се възползва заради липсата на парламент, който трябва да ратифицира споразумението.
Междувременно БиХ още не е представила необходимата програма за реформи пред европейските органи.
Процесът „Брдо-Брийуни“ е ежегодно многостранно събитие в Западните Балкани, инициирано през 2010 г. от Словения и Хърватия.
Лидерите на страните от Западните Балкани призоваха за ускоряване на процеса на евроинтеграция на региона като единствения начин за избягване на рискове за сигурността, съобщи „Коха“.
- Реклама -
Албанският президент Байрам Бегай прие своите колеги от региона в Дуръс по време на срещата на върха „Брдо-Брийуни“, която тази година се проведе под мотото „Общи интереси, общ ангажимент за общо бъдеще: Заедно към ЕС“.
След приключването на срещата Бегай, заедно с президента на Словения Наташа Пирц Мусар и президента на Хърватия Зоран Миланович, проведоха съвместна пресконференция.
Бегай подчерта, че Албания остава ангажирана с ускоряването на процеса на интеграция в ЕС, като го разглежда като възможност за устойчиво развитие и поддържане на сигурността.
„На тази среща обсъдихме геополитическите и икономическите предизвикателства пред региона. Албания подкрепя регионалния диалог като елемент за поддържане на мира и интеграцията в региона. Нашият регион се сблъсква със сериозни предизвикателства за сигурността, което изисква по-тясна координация между нас. Вярваме, че интеграцията на Албания и региона е важна, тъй като осигурява устойчиво развитие и сигурност. В нашето общество европейската интеграция се подкрепя от мнозинството от населението, защото вярваме в ценностите на демокрацията и върховенството на закона,“ каза албанският президент.
Президентът на Словения Наташа Пирц Мусар подчерта необходимостта от ускоряване на процеса на разширяване на ЕС, а хърватският президент Зоран Миланович предложи помощта на своята страна.
„Аз съм поддръжник на ЕС и вярвам, че всички страни от Западните Балкани трябва да бъдат част от него – не само за тяхно добро, но и за наше. Европейската сигурност и мирът ще бъдат застрашени, ако не успеем в това. Всички членки ще признаят необходимостта от ускоряване на процеса. Словения ще бъде промоутър и ще търси решения за ускоряване на разширяването. Не можем да кажем, че европейският проект умира. ЕС е създаден като проект за мир, а да сме заедно означава мир, сигурност, напредък и знаем какво рискуваме, ако нямаме волята да ускорим процеса,“ заяви Мусар.
„Хърватското правителство предлага възможна помощ на страните от региона без дискриминация и това ще продължи. Когато говорим на това ниво, диалогът е предпоставка за добри отношения и това е единствената цел на тази среща – да обсъдим нуждите и проблемите на европейската общност, които не са малко, и да обсъдим с международните участници, че условията са се променили и европейската общност вече не е силата, за която говорехме преди,“ каза Миланович.
Косовският президент Вьоса Османи критикува ЕС заради продължаващите санкции и заради това, че кандидатурата на Косово за членство в блока не е разгледана.
„Косово все още е под санкции на Европейския съюз, за които нито една от държавите членки не е склонна да обясни защо продължават да бъдат в сила, въпреки че всички условия, предвидени в Братиславското споразумение, са изпълнени. В същото време, въпреки че кандидатурата ни за членство е подадена още през 2022 г., досега, поради някои държави членки, Европейската комисия дори не е получила мандат да разгледа въпроса за кандидатския статус на Косово,“ заяви Османи.
Що се отнася до Плана за растеж на ЕС – пакет от 6 милиарда евро, одобрен през 2023 г., който също бе обсъден, всички страни от региона вече са получили първите средства, с изключение на Косово и Босна и Херцеговина (БиХ). Косово не може да се възползва заради липсата на парламент, който трябва да ратифицира споразумението.
Междувременно БиХ още не е представила необходимата програма за реформи пред европейските органи.
Процесът „Брдо-Брийуни“ е ежегодно многостранно събитие в Западните Балкани, инициирано през 2010 г. от Словения и Хърватия.
Германският канцлер Фридрих Мерц проведе телефонен разговор с израелския президент Ицхак Херцог, по време на който изрази съболезнования и солидарност по повод втората годишнина...
Испанските власти обявиха първото в страната огнище на силно заразния нодуларен дерматит, който засяга говедата, след като болестта беше открита във ферма в провинция...
Западните разузнавателни служби разполагат с доказателства, че Кремъл обсъжда възможна атака срещу НАТО, заяви европейският комисар по отбраната Андрюс Кубилюс в интервю за полското...
1 коментар
Те е важно, какво искат лодирите, а какво искат народите на Балканите, защото лодирите са западняшки агенти и не желаят доброто на страните си, а се борят за собствения си кокал.
Те е важно, какво искат лодирите, а какво искат народите на Балканите, защото лодирите са западняшки агенти и не желаят доброто на страните си, а се борят за собствения си кокал.