Лидерите на страните от Западните Балкани призоваха за ускоряване на процеса на евроинтеграция на региона като единствения начин за избягване на рискове за сигурността, съобщи „Коха“.
- Реклама -
Албанският президент Байрам Бегай прие своите колеги от региона в Дуръс по време на срещата на върха „Брдо-Брийуни“, която тази година се проведе под мотото „Общи интереси, общ ангажимент за общо бъдеще: Заедно към ЕС“.
След приключването на срещата Бегай, заедно с президента на Словения Наташа Пирц Мусар и президента на Хърватия Зоран Миланович, проведоха съвместна пресконференция.
Бегай подчерта, че Албания остава ангажирана с ускоряването на процеса на интеграция в ЕС, като го разглежда като възможност за устойчиво развитие и поддържане на сигурността.
„На тази среща обсъдихме геополитическите и икономическите предизвикателства пред региона. Албания подкрепя регионалния диалог като елемент за поддържане на мира и интеграцията в региона. Нашият регион се сблъсква със сериозни предизвикателства за сигурността, което изисква по-тясна координация между нас. Вярваме, че интеграцията на Албания и региона е важна, тъй като осигурява устойчиво развитие и сигурност. В нашето общество европейската интеграция се подкрепя от мнозинството от населението, защото вярваме в ценностите на демокрацията и върховенството на закона,“ каза албанският президент.
Президентът на Словения Наташа Пирц Мусар подчерта необходимостта от ускоряване на процеса на разширяване на ЕС, а хърватският президент Зоран Миланович предложи помощта на своята страна.
„Аз съм поддръжник на ЕС и вярвам, че всички страни от Западните Балкани трябва да бъдат част от него – не само за тяхно добро, но и за наше. Европейската сигурност и мирът ще бъдат застрашени, ако не успеем в това. Всички членки ще признаят необходимостта от ускоряване на процеса. Словения ще бъде промоутър и ще търси решения за ускоряване на разширяването. Не можем да кажем, че европейският проект умира. ЕС е създаден като проект за мир, а да сме заедно означава мир, сигурност, напредък и знаем какво рискуваме, ако нямаме волята да ускорим процеса,“ заяви Мусар.
„Хърватското правителство предлага възможна помощ на страните от региона без дискриминация и това ще продължи. Когато говорим на това ниво, диалогът е предпоставка за добри отношения и това е единствената цел на тази среща – да обсъдим нуждите и проблемите на европейската общност, които не са малко, и да обсъдим с международните участници, че условията са се променили и европейската общност вече не е силата, за която говорехме преди,“ каза Миланович.
Косовският президент Вьоса Османи критикува ЕС заради продължаващите санкции и заради това, че кандидатурата на Косово за членство в блока не е разгледана.
„Косово все още е под санкции на Европейския съюз, за които нито една от държавите членки не е склонна да обясни защо продължават да бъдат в сила, въпреки че всички условия, предвидени в Братиславското споразумение, са изпълнени. В същото време, въпреки че кандидатурата ни за членство е подадена още през 2022 г., досега, поради някои държави членки, Европейската комисия дори не е получила мандат да разгледа въпроса за кандидатския статус на Косово,“ заяви Османи.
Що се отнася до Плана за растеж на ЕС – пакет от 6 милиарда евро, одобрен през 2023 г., който също бе обсъден, всички страни от региона вече са получили първите средства, с изключение на Косово и Босна и Херцеговина (БиХ). Косово не може да се възползва заради липсата на парламент, който трябва да ратифицира споразумението.
Междувременно БиХ още не е представила необходимата програма за реформи пред европейските органи.
Процесът „Брдо-Брийуни“ е ежегодно многостранно събитие в Западните Балкани, инициирано през 2010 г. от Словения и Хърватия.
Лидерите на страните от Западните Балкани призоваха за ускоряване на процеса на евроинтеграция на региона като единствения начин за избягване на рискове за сигурността, съобщи „Коха“.
- Реклама -
Албанският президент Байрам Бегай прие своите колеги от региона в Дуръс по време на срещата на върха „Брдо-Брийуни“, която тази година се проведе под мотото „Общи интереси, общ ангажимент за общо бъдеще: Заедно към ЕС“.
След приключването на срещата Бегай, заедно с президента на Словения Наташа Пирц Мусар и президента на Хърватия Зоран Миланович, проведоха съвместна пресконференция.
Бегай подчерта, че Албания остава ангажирана с ускоряването на процеса на интеграция в ЕС, като го разглежда като възможност за устойчиво развитие и поддържане на сигурността.
„На тази среща обсъдихме геополитическите и икономическите предизвикателства пред региона. Албания подкрепя регионалния диалог като елемент за поддържане на мира и интеграцията в региона. Нашият регион се сблъсква със сериозни предизвикателства за сигурността, което изисква по-тясна координация между нас. Вярваме, че интеграцията на Албания и региона е важна, тъй като осигурява устойчиво развитие и сигурност. В нашето общество европейската интеграция се подкрепя от мнозинството от населението, защото вярваме в ценностите на демокрацията и върховенството на закона,“ каза албанският президент.
Президентът на Словения Наташа Пирц Мусар подчерта необходимостта от ускоряване на процеса на разширяване на ЕС, а хърватският президент Зоран Миланович предложи помощта на своята страна.
„Аз съм поддръжник на ЕС и вярвам, че всички страни от Западните Балкани трябва да бъдат част от него – не само за тяхно добро, но и за наше. Европейската сигурност и мирът ще бъдат застрашени, ако не успеем в това. Всички членки ще признаят необходимостта от ускоряване на процеса. Словения ще бъде промоутър и ще търси решения за ускоряване на разширяването. Не можем да кажем, че европейският проект умира. ЕС е създаден като проект за мир, а да сме заедно означава мир, сигурност, напредък и знаем какво рискуваме, ако нямаме волята да ускорим процеса,“ заяви Мусар.
„Хърватското правителство предлага възможна помощ на страните от региона без дискриминация и това ще продължи. Когато говорим на това ниво, диалогът е предпоставка за добри отношения и това е единствената цел на тази среща – да обсъдим нуждите и проблемите на европейската общност, които не са малко, и да обсъдим с международните участници, че условията са се променили и европейската общност вече не е силата, за която говорехме преди,“ каза Миланович.
Косовският президент Вьоса Османи критикува ЕС заради продължаващите санкции и заради това, че кандидатурата на Косово за членство в блока не е разгледана.
„Косово все още е под санкции на Европейския съюз, за които нито една от държавите членки не е склонна да обясни защо продължават да бъдат в сила, въпреки че всички условия, предвидени в Братиславското споразумение, са изпълнени. В същото време, въпреки че кандидатурата ни за членство е подадена още през 2022 г., досега, поради някои държави членки, Европейската комисия дори не е получила мандат да разгледа въпроса за кандидатския статус на Косово,“ заяви Османи.
Що се отнася до Плана за растеж на ЕС – пакет от 6 милиарда евро, одобрен през 2023 г., който също бе обсъден, всички страни от региона вече са получили първите средства, с изключение на Косово и Босна и Херцеговина (БиХ). Косово не може да се възползва заради липсата на парламент, който трябва да ратифицира споразумението.
Междувременно БиХ още не е представила необходимата програма за реформи пред европейските органи.
Процесът „Брдо-Брийуни“ е ежегодно многостранно събитие в Западните Балкани, инициирано през 2010 г. от Словения и Хърватия.
Руският президент Владимир Путин ще приеме специалния пратеник на президента на САЩ Доналд Тръмп Стивън Уиткоф и предприемача Джаред Къшнър на 22 януари. Руският...
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви пред АФП, че по въпроса за Гренландия предстои още много работа. Изявлението дойде, след като президентът на...
