От години Съединените щати и техните топ университети са предпочитано място за обучение на най-талантливите млади хора от цял свят, особено от Азия. Но откакто Доналд Тръмп е на власт, климатът в „страната на неограничените възможности“ се промени.
По-високите визови изисквания, нарастващата ксенофобия и финансовата несигурност в научните среди карат все повече чуждестранни студенти да преосмислят бъдещето си. Германия вижда в това възможност.
Да учиш в колеж в САЩ дълго време беше символ на успех и престиж, но днес политическата несигурност кара младите хора да търсят алтернативи.
Могат ли други страни да поемат щафетата и да ги привлекат? И кои се превръщат в новите предпочитани академични дестинации?
Отговорите търси „Дойче веле“.
„Германия определено може да се възползва от имиграцията, насочена към САЩ. В резултат имаме повече студенти, които искат да учат в чужбина, но търсят алтернативи“, казва Видо Гайс-Тьоне от Германския икономически институт – Кьолн.
От години чуждестранни студенти избират Германия за своето висше образование.
Качеството на обучението е високо, а таксите – почти символични. За сравнение, висшето образование в САЩ е много по-скъп и комерсиален сектор.
„Американската университетска диплома е един от най-големите износни продукти на Съединените щати. Интересно е да се замислим за това в контекста на всички тези дебати за вноса, износа и митата“, отбелязва Карин Фишър от Калифорнийския университет – Бъркли.
По-важно от броя на чуждестранните студенти е колко от тях остават и влизат на германския пазар на труда, който се нуждае спешно от квалифицирани кадри.
Европа е по-добра в развиването на таланти, но САЩ са по-добри в тяхното използване – това е голямото предизвикателство пред Европа.
Трудовият пазар на континента все още е по-затворен и скован, докато в Америка талантът се открива и прилага по-лесно.
През последните години Европа, и особено Германия, направиха реални промени – и данните го потвърждават.
Около 45% от чуждестранните студенти, които идват да учат в Германия, остават там дори 10 години по-късно.
Демографското бъдеще на Германия зависи именно от тези млади хора: до 2300 година страната ще има недостиг от близо 2 милиона квалифицирани работници, а университетите са входната врата към пазара на труда.
Дори Фулбрайт програмата – най-престижната американска инициатива за академичен обмен – е под напрежение. Целият ѝ управителен съвет подаде оставка в знак на протест срещу политическа намеса и блокиране на стипендии.
Така германските университети виждат шанс и действат бързо.
Битката за световните таланти вече е в ход – и в нея участват не само Европа, Канада и САЩ, но и Китай, който навлиза с нови университети и изследователски центрове.