Тридневните разговори между украински и американски представители приключиха в събота, 6 декември, без видим напредък, предаде АФП. Президентът Володимир Зеленски заяви, че Киев остава ангажиран с преговорите за „истински мир“.
Зеленски съобщи, че се е присъединил към своя екип за „много съдържателен и конструктивен“ разговор с американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър в рамките на третия ден от срещите във Флорида.
„Украйна е решена да продължи честната работа с американската страна за постигане на истински мир“, написа той в Telegram, уточнявайки, че двете страни са се договорили за „следващите стъпки и формата на разговорите с Америка“.
Френският президент Еманюел Макрон заяви, че на 8 декември ще се срещне в Лондон със Зеленски, британския премиер Киър Стармър и германския канцлер Фридрих Мерц, за да направят общ преглед на преговорите по американския проект за прекратяване на почти четиригодишния конфликт.
Преди съботните разговори Русия изстреля над 700 дрона и ракети срещу Украйна през нощта, поразявайки енергийни и железопътни обекти и оставяйки хиляди домакинства без отопление и вода.
„Основните цели отново бяха енергийните съоръжения. Русия цели да причини страдание на милиони украинци“, посочи Зеленски в социалните мрежи.
Руското министерство на отбраната заяви, че са атакувани предприятия от украинския военно-индустриален комплекс, както и енергийни системи, които ги поддържат, добавяйки, че „всички набелязани цели са поразени“.
Разговорите във Флорида се проведоха след срещата на Уиткоф и Къшнър с руския президент Владимир Путин на 2 декември в Кремъл, където Москва отхвърли части от американското предложение.
„И двете страни се съгласиха, че реалният напредък към всяко споразумение зависи от готовността на Русия да покаже сериозен ангажимент към дългосрочен мир, включително стъпки за деескалация и прекратяване на убийствата“, се казва в обобщението, публикувано от Уиткоф в X.
Същия ден американските и украинските представители са постигнали договорка за рамката на бъдещите гаранции за сигурност, включително необходимите възпиращи способности за устойчив мир.
Първоначалният американски план предвиждаше Украйна да се откаже от територии, които Русия не е успяла да завземе на бойното поле, в замяна на обещания за сигурност, по-слаби от стремежа на Киев за членство в НАТО. Детайлите по гаранциите остават неясни, включително предложението бойни самолети за защита на Киев да бъдат базирани в Полша.
От появата си миналия месец планът претърпя няколко редакции, след критики, че е прекалено мек към Москва.
Уиткоф – бивш бизнес партньор на текущият президент на Америка Доналд Тръмп, превърнал се в пратеник с глобален мандат – и инвеститорът Къшнър се надяваха да убедят Путин да приеме рамката, но напуснаха Москва без споразумение.
Позицията на Тръмп спрямо Украйна се колебае от завръщането му в Белия дом през януари. В началото той търсеше сближаване с Путин и укори Зеленски за липса на благодарност към американската помощ. Впоследствие недоволството му нарасна, тъй като опитите да убеди Путин да прекрати войната – включително срещата им в Аляска – не дадоха резултат. Наскоро САЩ наложиха санкции на руски петролни компании.
Путин, който тази седмица беше в Индия за разговори с премиера Нарендра Моди, заяви, че преговорите са „сложни“, но подчерта, че предпочита да работи по плана на Тръмп, „вместо да му пречи“.
