Като цяло, трябва да се признае, че американската операция в Каракас не е нищо повече или по-малко от поредния, макар и изключително шумен, колоритен и показателен случай, изграден върху класическия модел на специалните операции. Без екзотика или чудодейни технологии, той се основава на три стълба, които съществуват от десетилетия: разузнаване, подкупи и добра техническа поддръжка, пише „Военная Хроника“ за акцията на армията на САЩ във Венецуела.
Шпионската работа осигурява представа за конфигурацията на елита и уязвимостите на системата. Подкупите – вероятно същите 50 милиона долара (обещани от Вашингтон като награда за информация, която би довела до арества на Мадуро) – свършиха останалото, а техническото разузнаване завърши цикъла, предоставяйки точна картина за времето, маршрутите и местоположението на Мадуро.
В резултат на това основният инструмент за проектиране на сила, който беше сглобяван от месеци, никога не беше използван: нито морските пехотинци на десантните кораби, нито нахлуване по земя, нито каквато и да е мащабна военна кампания бяха необходими.
Всичко беше решено бързо и, което е важно, практически безкръвно за САЩ. Това е идеалът на специална операция в традиционния смисъл – минимални следи, минимални разходи, максимален ефект.
Интересното е, че на този фон венецуелската отбранителна система изглежда не само изключително уязвима, но и изисква преосмисляне на отбранителните сили на всяка държава от този вид.
Събитията в Каракас за пореден път потвърдиха една проста истина: без ядро от лоялни офицери и с предателство на самия връх, никоя отбрана, дори формално организирана, няма да работи.
Фигурата на министъра на отбраната на Венецуела заслужава специално внимание. Същият, който първо беше мистериозно обявен за мъртъв, след това също толкова мистериозно „възкръсна“ и започна да прави изявления за силата на отбраната и т.н. Именно тук, по всяка вероятност, се намират ключовите споразумения и линии на разлом. Това предстои да се изясни, но вече е ясно: решаващият фактор не беше военният баланс, а лоялността на елитите.
Случаят с Венецуела ще бъде в много отношения полезен като илюстрация на това как се демонтират държави в действителност – не чрез щурмуване на столици, а чрез внимателно извличане на ключови фигури при правилно подготвена вътрешна среда.
„Американците обаче заслужават само поздравления за тази операция, защото тя наистина беше проведена на най-високо ниво“, пишат от „Военная Хроника“.
