При подаване на оставка от президента неговите правомощия се прекратяват само след произнасяне на Конституционния съд, който трябва да констатира този факт. Към момента няма подадено заявление до КС. Това заяви конституционният съдия проф. Янаки Стоилов в ефира на bTV по повод спекулациите, че в предстоящото си обръщение към нацията президентът Румен Радев може да обяви оставката си.
Стоилов обясни, че при този тип производства няма фиксиран срок за произнасяне, какъвто съществува например при оспорване на изборни резултати. По думите му ролята на Конституционния съд в подобна хипотеза е единствено да установи изрично заявената воля на държавния глава.
„В този случай Конституционният съд трябва само да констатира изявената воля на лицето“, посочи Стоилов.
Той направи паралел с 1993 г., когато при оставката на вицепрезидента Конституционният съд се е произнесъл в рамките на няколко дни.
На въпрос какво би станало, ако в Конституционния съд се оформи мнозинство, което откаже да освободи президента от поста, проф. Стоилов беше категоричен:
„Не бих го допуснал. Не смятам, че това би затруднило Конституционния съд да се произнесе по такъв въпрос.“
Той подчерта, че смяната на президента настъпва единствено с решение на КС, а без такова произнасяне подадената оставка няма правно действие. След решението правомощията на държавния глава до края на мандата се поемат от вицепрезидента.
В коментара си проф. Стоилов засегна и последните конституционни промени, свързани със служебното правителство и т.нар. „домова книга“. По думите му те са нарушили баланса между институциите и са довели до сериозни деформации.
„Последната промяна на Конституцията деформира институцията на служебното правителство – виждате колко въпроси възникват“, заяви той.
Като „абсурдна ситуация“ Стоилов определи възможността в една личност да се съвместяват функциите на председател на Народното събрание, служебен министър-председател и президент.
„Дори Тодор Живков съвместяваше само два от тези постове“, отбеляза конституционният съдия.
Той обърна внимание и на липсата на ясно разпределена отговорност за служебния кабинет – нито президентът, който е ограничен в избора си, нито парламентът, който не избира правителството, носят реална политическа отговорност.
По темата за изборния процес проф. Стоилов подчерта, че той трябва да бъде предвидим, проследим и проверим, като изрази съмнение дали действията на Народното събрание в момента отговарят на тези принципи.
„Част от действията, които текат в момента, целят да отблъснат колебаещите се избиратели“, заключи той.