Прокурор Павел Славов от Районна прокуратура – Русе вместо да се бори с престъпността е решил да се бори с правото ми на свободно изразяване, критика и разобличаване на безобразията на публичните служители. Това написа във Фейсбук адв. Методи Лалов. Ето какво обясни той:
Славов е подал сигнал до Софийския адвокатски съвет, с искане да бъда наказан дисциплинарно. Защо ли? Защото си позволявам да казвам истината за безобразията в съдебната система, да показвам лицата и да назовавам имената на извършителите им.
Ето фактите, които прокурорът иска да скрие:
По дело за незаконно задържане на непълнолетно момче, същият този прокурор предложи обезщетение от… 200 лева. Двеста лева за свободата на едно дете! Дори съдията, която показа определени професионални дефицити, присъди ПЕТ ПЪТИ повече. Това ли е „справедливостта“ на прокурор Славов?
Делото се гледа при „закрити врата“ – брутален опит да се скрие прокурорското фиаско от обществото. Това е институционално „домашно насилие“ над правото. И когато аз изнеса тези факти публично, Славов тича да се оплаква в адвокатурата.
Вместо да заведе дело за клевета (ако смята, че лъжа) или обида, прокурорът ползва дисциплинарната преписка като параван. Защо? Защото в съда ще трябва да доказва истината, а там лъсват зависимостите.
В писмената си защита по делото пред РС – Русе и в сигнала до адвокатската колегия Славов е допуснал над 30 правописни, граматически и стилистични грешки. Същевременно се оплаква, че критикувам публично езиковите му дефицити. Аз мисля обаче, че когато един магистрат е немарлив към езика, той е и юридически опасен.
В сигнала до адвокатския съвет лъсват и други интересни особености на Славов – раболепието на прокурор Славов спрямо узурпиралия поста и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, когото Славов брани самоотвержено. Славов е защитил и известния с чалга клуба „Мале, Мале“ Николай Маджаров, както и съдията Татяна Илиева от РС – Русе, която постанови дело по ЗОДОВ за незаконно задържане под стража да се разглежда при „закрити врата“. Леле!
Господин Славов, публичната критика изисква публичен дебат. Ако не можете да защитите позицията си в залата и пред обществото, проблемът не е в моя „език“, а във Вашия капацитет.
Няма да ме заглушите! Свободата на словото не се дава от прокурори и не се отнема със сигнали!