Регламентът на ЕС за контрол на качеството на зехтина, включително в Кипър, съдържа сериозни слабости, които крият риск от подкопаване на доверието на потребителите, сочи доклад на Европейската сметна палата.
Констатациите са особено значими за страни производителки като Кипър, където качеството на зехтина често е високо, но проследимостта и маркетингът остават слабо развити. Например, голяма част от кипърския зехтин се изнася в насипно състояние за Италия, където се смесва, ребрандира и продава на премиум цена, което оставя местните производители неразпознати и недооценени, въпреки високото качество на техния продукт.
В няколко държави членки инспекторите не са успели да проверят данните за произход поради пропуски в документацията, фрагментиран контрол и ограничен капацитет за прилагане на правилата. Никола Нетиен, базиран в Кипър специалист по зехтин, заяви, че докладът разкрива разминаване между действителното качество и начина, по който зехтинът се търгува и етикетира в Европа.
„Гръцките и кипърските зехтини са сред най-висококачествените в Средиземноморието, но систематично се продават в насипно състояние на Италия, където се смесват и се предлагат на пазара като италиански екстра върджин.“
Процесът на идентификация на качеството на зехтина също е идентифициран като слаба точка. Въпреки че 93% от пробите зехтин в ЕС отговарят на законовите химични изисквания, широко разпространени проблеми остават по отношение на непоследователния надзор, остарелите условия за съхранение и липсата на адекватна проследимост, дори когато информацията за произхода се изисква съгласно правото на ЕС.
Нетиен подчерта, че само химическото съответствие не гарантира качество „екстра върджин“.
„Може да се преминат всички лабораторни тестове и въпреки това зехтинът да има дефекти. Само обучени дегустационни панели могат да идентифицират сензорни дефекти, а тази стъпка липсва в повечето производствени вериги в Европа.“
Маркетингът на кипърския зехтин също е идентифициран като структурна слабост.
„Кипърският зехтин не се предлага добре на пазара. Италианските купувачи го ценят, защото повишава качеството на техните смеси, а не защото Кипър е признат като премиум произход.“
Друг проблем, идентифициран в доклада, е свързан с замърсители извън пестицидите, като например пластмасови остатъци, които се регулират неравномерно и могат да бъдат абсорбирани от зехтина.
Съхранение и транспорт също са ключови рискови точки, като използването на пластмасови съдове за съхранение на зехтин води до бързо взаимодействие със зехтина, което може да го увреди.
Вносният зехтин също се оказва слаба точка, като вносът в ЕС представлява около 9% от потреблението, но не всички държави членки включват вноса в плановете си за инспекции, базирани на риска.
Министерството на здравеопазването на Кипър заяви, че разглежда констатациите от доклада и че е необходимо по-подробно наблюдение на определени замърсители.
Европейската комисия е приела всички препоръки на одиторите и се е ангажирала да засили надзора, да подобри насоките за проследимост и изрично да включи вноса в бъдещите оценки на риска.