Българската нация е изправена пред тежка духовна криза, породена от систематичното преиначаване на историята и орязването на родната литература в училище. Тази тревожна теза развива академик Иван Гранитски в разговор с журналиста Николай Колев.
Според издателя и общественик, процесите в образователната система през последните десетилетия не са случайни, а са резултат от целенасочени действия, които застрашават националната идентичност.
Подмяната на ценностите и външната намеса
Академик Гранитски посочва конкретната причина за настоящия срив в образованието, което някога е било едно от най-добрите. Според него коренът на проблема се крие в последните 35 години, през които „огромните усилия на подривни организации като „Отворено общество Америка за България“, всички онези сили, които са добре финансирани от външни институти и структури, надделяха, съсипаха българското образование“.
Резултатите от тези „псевдореформи“ са видими в статистическите данни, които будят сериозно безпокойство. Гранитски припомня потресаващите данни, излезли наяве преди няколко години, според които „48% от завършващите средно образование в България са функционално неграмотни“. За него това е пряко следствие от разрушенията в духовната сфера, които той определя като непоправими.
„Кастрация“ на класиците
Основният инструмент за това духовно обезличаване е методичното премахване на ключови български автори от учебните помагала. Процесът, започнал още през 90-те години под предлог за премахване на идеологическата индоктринация, е прераснал в пълна „кастрация на учебните програми“.
„Тази кастрация доведе до това, че не само бяха изхвърлени от учебните програми творбите на националреволюционерите, на автори като Ботев, Захари Стоянов, Раковски“, подчертава академикът, като уточнява, че става дума за тези произведения, които говорят за национално-революционната борба. Дори „Записки по българските въстания“ и революционните творби на Иван Вазов са били извадени от програмата.
Особено болезнена е липсата на автори като Елин Пелин, чието творчество е „заредено с голям социален рефлекс“. Според Гранитски, разказите на Елин Пелин са носители на нравствената енергия и добродетели като трудолюбие, милосърдие и състрадание – ценности, които днес липсват в образованието.
Същата съдба сполетява и по-съвременни класици. Сатиричните и социални поеми на Валери Петров, писани през 60-те, 70-те и 80-те години, които звучат свръхактуално и днес, също са изхвърлени. Забравени са и фигури като Боян Пенев – авторът на най-продуктивната и умна история на българската литература.
Целта: Приспиване на националното самосъзнание
Според академик Гранитски, крайната цел на тези промени е създаването на „една небулозна маса“ и отказ от историята, особено от нейните драматични моменти като войни и въстания. Той вижда в това опит за налагане на модела „Европа на регионите“, вместо „Европа на нациите“.
„Целта е да приспят националното самосъзнание“, категоричен е той, като допълва, че без образование и култура възстановяването на държавата е невъзможно. Докато икономически и социален срив могат да бъдат преодолени, духовната криза е начало на духовна смърт.
В опит да противодейства на тази тенденция, издателство „Захари Стоянов“ продължава своята мисия за „ново възраждане“, дарявайки книги на училища и библиотеки и възстановявайки паметта за великите строители на България чрез поредици като „Дълг и чест“.