България настоява предпазните клаузи да бъдат неразделна част от всички споразумения за свободна търговия в селскостопанския сектор, за да се гарантира защита на чувствителните производства в Европейския съюз. Това стана ясно по време на заседание на Съвет на Европейския съюз по земеделие и рибарство, проведено в Брюксел.
- Реклама -
Позицията на страната ни беше представена от заместник-министъра на земеделието д-р Лозана Василева, която изрази подкрепа за документа на Полша, свързан с необходимите действия за защита на чувствителните селскостопански сектори в контекста на търговските споразумения с трети страни.
По думите ѝ защитните механизми трябва да позволяват временно спиране на търговските преференции, когато има риск за производството в ЕС вследствие на прекомерен внос.
„Страната ни многократно е подчертавала необходимостта от прилагане на единни изисквания към стоките от ЕС и към вносните стоки“, заяви д-р Василева.
Тя посочи, че разпоредбите за защитни клаузи в новите търговски споразумения следва да обхващат и преференциите, предоставени по-рано, за да се избегне неравнопоставеност между европейските производители и вносните продукти.
Заместник-министърът подчерта още, че е необходимо обобщаване на всички вече предоставени и планирани търговски облекчения в чувствителните сектори, за да се направи реална оценка на тяхното въздействие върху производството в ЕС, неговата рентабилност и дългосрочни перспективи.
Сред ключовите предложения на България е и създаването на специален компенсационен фонд, който да покрива евентуални загуби за земеделските производители, произтичащи от влизането в сила на споразумения за свободна търговия.
В рамките на заседанието д-р Василева изрази и подкрепата на България за документа на Австрия, който алармира за силния икономически натиск върху земеделските производители в ЕС. В него се настоява за конкретни мерки, сред които временно спиране на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) за торовете, по-строг мониторинг на пазара и временно премахване на определени мита и антидъмпингови такси.
Министрите обсъдиха и ролята на селското и горското стопанство и рибарството в рамките на Стратегията на ЕС за биоикономиката. България оцени документа положително, като подчерта необходимостта от по-добър достъп до финансиране, облекчена регулаторна рамка и гаранции, че първичните производители ще получават справедлив дял от добавената стойност.
„За да има реална и навременна подкрепа, трябва да се отчитат националните специфики и конкретните нужди на земеделските стопани, без да се създава допълнителна административна тежест“, посочи д-р Василева.
По време на заседанието беше обсъден и регламентът на Европейската комисия за изменение на правилата за биологично производство. България подкрепи предложените промени, насочени към намаляване на административната тежест, повишаване на конкурентоспособността и по-голяма предвидимост за сектора.
Според д-р Василева ясният график за приемане на регламента до края на 2026 г. ще даде сигурност на производителите, преработвателите и сертифициращите органи и ще улесни вземането на инвестиционни решения.
България настоява предпазните клаузи да бъдат неразделна част от всички споразумения за свободна търговия в селскостопанския сектор, за да се гарантира защита на чувствителните производства в Европейския съюз. Това стана ясно по време на заседание на Съвет на Европейския съюз по земеделие и рибарство, проведено в Брюксел.
- Реклама -
Позицията на страната ни беше представена от заместник-министъра на земеделието д-р Лозана Василева, която изрази подкрепа за документа на Полша, свързан с необходимите действия за защита на чувствителните селскостопански сектори в контекста на търговските споразумения с трети страни.
По думите ѝ защитните механизми трябва да позволяват временно спиране на търговските преференции, когато има риск за производството в ЕС вследствие на прекомерен внос.
„Страната ни многократно е подчертавала необходимостта от прилагане на единни изисквания към стоките от ЕС и към вносните стоки“, заяви д-р Василева.
Тя посочи, че разпоредбите за защитни клаузи в новите търговски споразумения следва да обхващат и преференциите, предоставени по-рано, за да се избегне неравнопоставеност между европейските производители и вносните продукти.
Заместник-министърът подчерта още, че е необходимо обобщаване на всички вече предоставени и планирани търговски облекчения в чувствителните сектори, за да се направи реална оценка на тяхното въздействие върху производството в ЕС, неговата рентабилност и дългосрочни перспективи.
Сред ключовите предложения на България е и създаването на специален компенсационен фонд, който да покрива евентуални загуби за земеделските производители, произтичащи от влизането в сила на споразумения за свободна търговия.
В рамките на заседанието д-р Василева изрази и подкрепата на България за документа на Австрия, който алармира за силния икономически натиск върху земеделските производители в ЕС. В него се настоява за конкретни мерки, сред които временно спиране на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) за торовете, по-строг мониторинг на пазара и временно премахване на определени мита и антидъмпингови такси.
Министрите обсъдиха и ролята на селското и горското стопанство и рибарството в рамките на Стратегията на ЕС за биоикономиката. България оцени документа положително, като подчерта необходимостта от по-добър достъп до финансиране, облекчена регулаторна рамка и гаранции, че първичните производители ще получават справедлив дял от добавената стойност.
„За да има реална и навременна подкрепа, трябва да се отчитат националните специфики и конкретните нужди на земеделските стопани, без да се създава допълнителна административна тежест“, посочи д-р Василева.
По време на заседанието беше обсъден и регламентът на Европейската комисия за изменение на правилата за биологично производство. България подкрепи предложените промени, насочени към намаляване на административната тежест, повишаване на конкурентоспособността и по-голяма предвидимост за сектора.
Според д-р Василева ясният график за приемане на регламента до края на 2026 г. ще даде сигурност на производителите, преработвателите и сертифициращите органи и ще улесни вземането на инвестиционни решения.
Граждански протест е организиран за тази вечер пред сградата на Народното събрание в София. Недоволството е провокирано от заявеното участие на България в новообразувания...
