Политолози и експерти по международни отношения очертаха сложната картина, в която България взема решенията си, както и ключовата роля на президента Румен Радев в този процес. Aнализите се фокусираха върху членството на страната в Съвета за мир, липсата на ясно формулирани национални приоритети и политическото бъдеще на държавния глава.
- Реклама -
Доц. Татяна Буруджиева определи като „успокоителен факт“ възможността решенията за международни ангажименти на България да бъдат коригирани или дори променени чрез ратификация в Народното събрание. По думите ѝ съществуват различни модели на участие в международни договорености – със или без ратификация, като и в двата случая предварителният дебат е възможен. Тя подчерта, че отлагането на ратификацията има своите основания, тъй като настоящото Народно събрание страда от сериозен дефицит на доверие и легитимност.
Буруджиева обърна внимание и на традиционния подход на България да търси добри отношения със силните геополитически играчи, опитвайки се да балансира между различни интереси. Според нея обаче липсва ясна информация за това какви са реалните приоритети и национални политики на страната в условията на динамична международна среда.
В този контекст доц. Петър Чолаков описа външнополитическата линия на България като „всеядна“.
„Гледаме хем с едните, хем с другите“, посочи той, допълвайки, че се търси образът на „уникален балансьор“ – едновременно близък до САЩ и Европа, без конфронтация с Русия и с желание за разбирателство с Китай.
Експертите коментираха и политическите перспективи пред Румен Радев. Според Буруджиева президентът разполага с твърд електорат сред левите избиратели, въпреки че не стои начело на партия. Тя смята, че той сравнително лесно би привлякъл разочаровани леви гласоподаватели, но ще му бъде трудно да изглежда автентичен за симпатизантите на „Възраждане“.
Чолаков открои най-силната страна на Радев – неговия политически инстинкт.
„Румен Радев доказа през годините, че има силен политически инстинкт. Това може би е най-големият му коз. Той умее да говори и да усеща момента“, подчерта анализаторът.
В същото време той обърна внимание, че около президента има икономически силни фигури, които според него влияят върху посоката на действията му, а самият Радев остава извън класическата партийна логика, въпреки че е дошъл на политическата сцена с подкрепата на БСП.
Отделен акцент беше поставен и върху ролята на Илияна Йотова. Според Буруджиева тя има няколко възможни сценария за действие – да продължи линията на Радев, да наложи собствен стил или да подчертае балансьорската функция на президентската институция. Това, по думите ѝ, може да я отвори към различни обществени и политически групи.
Чолаков допълни, че Йотова е политик с дългогодишна партийна кариера, опит като евродепутат и отлични познания за медиите, което прави бъдещите ѝ отношения с Радев особено интересни за наблюдение.
Анализите очертават президентската институция като ключов фактор в период на институционална нестабилност, в който политическият инстинкт и умението за баланс се превръщат в решаващ ресурс.
Политолози и експерти по международни отношения очертаха сложната картина, в която България взема решенията си, както и ключовата роля на президента Румен Радев в този процес. Aнализите се фокусираха върху членството на страната в Съвета за мир, липсата на ясно формулирани национални приоритети и политическото бъдеще на държавния глава.
- Реклама -
Доц. Татяна Буруджиева определи като „успокоителен факт“ възможността решенията за международни ангажименти на България да бъдат коригирани или дори променени чрез ратификация в Народното събрание. По думите ѝ съществуват различни модели на участие в международни договорености – със или без ратификация, като и в двата случая предварителният дебат е възможен. Тя подчерта, че отлагането на ратификацията има своите основания, тъй като настоящото Народно събрание страда от сериозен дефицит на доверие и легитимност.
Буруджиева обърна внимание и на традиционния подход на България да търси добри отношения със силните геополитически играчи, опитвайки се да балансира между различни интереси. Според нея обаче липсва ясна информация за това какви са реалните приоритети и национални политики на страната в условията на динамична международна среда.
В този контекст доц. Петър Чолаков описа външнополитическата линия на България като „всеядна“.
„Гледаме хем с едните, хем с другите“, посочи той, допълвайки, че се търси образът на „уникален балансьор“ – едновременно близък до САЩ и Европа, без конфронтация с Русия и с желание за разбирателство с Китай.
Експертите коментираха и политическите перспективи пред Румен Радев. Според Буруджиева президентът разполага с твърд електорат сред левите избиратели, въпреки че не стои начело на партия. Тя смята, че той сравнително лесно би привлякъл разочаровани леви гласоподаватели, но ще му бъде трудно да изглежда автентичен за симпатизантите на „Възраждане“.
Чолаков открои най-силната страна на Радев – неговия политически инстинкт.
„Румен Радев доказа през годините, че има силен политически инстинкт. Това може би е най-големият му коз. Той умее да говори и да усеща момента“, подчерта анализаторът.
В същото време той обърна внимание, че около президента има икономически силни фигури, които според него влияят върху посоката на действията му, а самият Радев остава извън класическата партийна логика, въпреки че е дошъл на политическата сцена с подкрепата на БСП.
Отделен акцент беше поставен и върху ролята на Илияна Йотова. Според Буруджиева тя има няколко възможни сценария за действие – да продължи линията на Радев, да наложи собствен стил или да подчертае балансьорската функция на президентската институция. Това, по думите ѝ, може да я отвори към различни обществени и политически групи.
Чолаков допълни, че Йотова е политик с дългогодишна партийна кариера, опит като евродепутат и отлични познания за медиите, което прави бъдещите ѝ отношения с Радев особено интересни за наблюдение.
Анализите очертават президентската институция като ключов фактор в период на институционална нестабилност, в който политическият инстинкт и умението за баланс се превръщат в решаващ ресурс.
България стартира програма за ограничаване на свръхупотребата на антибиотици, след като се нареди сред най-засегнатите от антибиотична резистентност страни в Европа. Това заяви проф....
