Комисията за противодействие на корупцията (КПК) официално остава в историята след близо две години и четири месеца работа.
Народното събрание гласува окончателното ѝ закриване, като функциите ѝ бяха преразпределени между няколко ключови държавни институции. Решението предизвика остри дебати в пленарната зала и размяна на обвинения между политическите сили.
Съгласно приетите законови промени, отговорностите на досегашната комисия се разделят по нов модел. Контролът върху конфликта на интереси и подаването на имуществените декларации на лицата, заемащи публични длъжности, преминават към Сметната палата. Оперативната работа по разкриването на корупционни практики се поема от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП), докато самото разследване ще бъде поверено на следователи. Целият архивен фонд на закритата структура ще бъде прехвърлен в Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС).
Политическият вот показа ясно разделение в парламента. „За“ закриването гласуваха депутатите от ГЕРБ-СДС, „ДПС – Ново начало“, „БСП – Обединена левица“, „Има такъв народ“ и трима независими народни представители. Опозиция на решението бяха парламентарните групи на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), „Възраждане“, МЕЧ и „Алианс за права и свободи“ (АПС). Представителите на „Величие“ и един независим депутат гласуваха с „въздържал се“.
ПП-ДБ предложиха собствен законопроект, който обаче не бе приет на първо четене, а предложенията на „Възраждане“ между четенията също бяха отхвърлени.
Дебатите бяха съпроводени с напрежение. Лена Бориславова от ПП-ДБ заяви, че е лъжа твърдението за успешна реформа на комисията в миналото. Тя изрази опасение, че със закриването на КПК проблемите няма да изчезнат, а щели „да отидат в други, също така нереформирани институции“. Бориславова коментира и липсата на избор на ново ръководство, като според нея процедурата е била забавена умишлено, за да остане начело Антон Славчев, с когото от ГЕРБ и „ДПС – Ново начало“ имали „тайни срещи всяка седмица“.
Георги Кръстев от ГЕРБ контрира изказването ѝ, припомняйки, че двете формации са работили заедно по законопроекта. Той отправи въпрос към бившите партньори как не ги е „срам да оставят сам на пангара Кирил Петков“, визирайки съдебните процеси.
От гледна точка на „БСП – Обединена левица“, Наталия Киселова подчерта, че основният въпрос е ефективността на борбата с корупцията и превенцията. Според нея разговорът не приключва със закриването на органа, като тя допълни, че конфликтът на интереси не бива да бъде третиран като престъпление, тъй като това било неправилно.
Петър Петров от „Възраждане“ насочи вниманието към историята на закона, припомняйки, че той бе приет на 21 септември 2023 г. по време на т.нар. „сглобка“. Той се обърна към Надежда Йорданова от ПП-ДБ, отбелязвайки, че тя лично е гласувала за създаването на КПК тогава. „Хората не трябва да ви гледат какво говорите, а да ви гледат как гласувате“, заключи Петров, след като Йорданова заяви, че новите разпоредби ще доведат до прикриване на корупцията.
Депутатът от ПП-ДБ Васил Пандов изрази притеснение относно икономическите последици от решението. „Рискуваме да няма изобщо следващо плащане по ПВУ“, предупреди той, визирайки Плана за възстановяване и устойчивост, като допълни, че законопроектът се е движел „ударно“ и това разбива малкото свършена работа до момента.
В разгара на спорове Атанас Славов призова Надежда Йорданова да припомни на залата за различните им законодателни инициативи през годините и разкритикува „Възраждане“, че нямат работещ модел, а „ако нещо предлагали винаги било в полза на прокуратурата и следствието“.