Списъкът с потенциалните кандидати за поста на служебен министър-председател се разшири с още едно име, след като заместник-председателят на Сметната палата Силвия Къдрева изрази готовност да поеме отговорността.
Това стана ясно след проведената среща между нея и президента Илияна Йотова като част от конституционната процедура за назначаване на служебно правителство.
Непосредствено след разговора с държавния глава, Къдрева потвърди пред медиите своето съгласие да застане начело на изпълнителната власт в този преходен период. Тя бе категорична в позицията си, че институционалният дълг е водещ при вземането на решението.
„Заявих, че не бягам от отговорност. Ясно казах на президента – да, приемам“, сподели Къдрева точните думи, с които е отговорила на държавния глава.
Силна подкрепа от ръководството на Сметната палата
Готовността на Силвия Къдрева идва на фона на сходни позиции, изразени и от другите ръководни кадри в одитната институция. По-рано днес, след своите консултации с президента Илияна Йотова, председателят на Сметната палата Димитър Главчев също обяви, че е готов да поеме функциите на служебен министър-председател. Другият заместник-председател на институцията – Маргарита Николова, също даде своето съгласие да заеме високия пост, ако изборът падне върху нея.
Опциите пред президента
Към момента общият брой на длъжностните лица, заявили готовност да оглавят служебния кабинет, нарасна до петима. Хората в домовата книга са 10, което означава, че преговорите доведоха до 50 % успеваемост. Освен представителите на Сметната палата, положителни отговори дадоха още заместник-омбудсманът Мария Филипова и подуправителят на БНБ Андрей Гюров.
Ситуацията се промени значително спрямо началото на седмицата, когато останалите потенциални кандидати, които се явиха на „Дондуков“ 2, отказаха да поемат управлението на страната.
След финализирането на днешните консултации, президентът е изправен пред ключово решение – на кого да връчи мандата за съставяне на служебно правителство. Този избор е пряко обвързан и с предстоящия политически календар, тъй като от датата на подписване на указа за назначаване на кабинета зависи и кога ще се проведат предсрочните парламентарни избори. Според конституционните срокове, вотът трябва да се състои в рамките на два месеца след назначаването на правителството.