Политическата класа в България губи контрол върху управлението на транспортната система, отказвайки да поеме отговорност за случващото се по пътищата. Вместо реални действия, управляващите се прикриват зад справедливия гняв на хората и техните протести. Тази тревожна констатация направи Богдан Милчев от Института за пътна безопасност в ефира на Радио ФОКУС.
Според експерта сме свидетели на опасен феномен, при който гражданското недоволство изземва функциите на компетентните органи. Липсата на лидерство и експертиза води до ситуация, в която решенията се диктуват не от професионалисти, а от емоцията на улицата.
„Улицата започва да диктува на слабите и гузни политици къде трябва да се ремонтира, колко да бъде скоростта, колко да бъде наказанието, кой да стои в затвора, какъв да бъде законът и какво трябва да се промени. Само че тези хора не носят отговорност за своите действия и в един момент всички ние ставаме зависими от този феномен, който нарекох ‘ефектът на лешояда’. Това изкривява правото и много трудно ще се върнем на здрава основа“, предупреди Милчев в предаването „Утрото на фокус“.
Експертът припомни, че отговорността за транспортната система е разпределена между три основни институции – КАТ (Пътна полиция), ДАИ (Автомобилна администрация) и АПИ (Агенция „Пътна инфраструктура“). „Тези три институции създават правилата и ги контролират, но ние сме длъжни да ги спазваме“, подчерта той.
Анализите на Института за пътна безопасност сочат, че една от водещите причини за масовите нарушения не е само дисциплината на водачите, а лошото възприятие на правилата, породено от инфраструктурни дефицити. Организацията на движението често е объркваща и създава предпоставки за грешки, вместо да ги предотвратява.
„Организацията на движение, която се извършва с маркировка и знаци, е изключително неадекватна спрямо пътя и пътните условия. Много често тя липсва, много често тя е грешна и много често тя е ‘подла’“, категоричен бе Милчев.
Той отправи критики и към подхода на контролните органи. По думите му, фокусът на МВР все повече се измества към статистиката за хванати нарушители, вместо към превенцията на инциденти. Този подход превръща местата с лоша организация на движението в удобни точки за санкциониране, без да решава реалния проблем с безопасността.