„Такъв тип регистри в Европа няма. Има в САЩ, където пораждат огромно количество проблеми, свързани с правата на човека“.
Това обясни пред БНР доц. Ива Пушкарова, преподавател по Наказателно право, след като Народното събрание реши част от данните в Националния регистър за случаите на педофилия да станат публични.
„В Европа действа Конвенцията за правата на човека. Такъв регистър нарушава основни текстове от нея. Не виждам бъдеще в него. Виждам един период, в който български граждани ще бъдат подлагани на агресивен натиск.
Пораждането на допълнителни основания хората да се мразят помежду си и да се страхуват един от друг е възможно най-вредното за едно демократично общество, което се гради на принципа на доверие и взаимопомощ.
В наднационалните актове, които не са хармонизирани, са предвидени много мъдри послания към законодателя за управление на превенцията. Въпросът е да защитим децата никога да не пострадат от престъпления, а не да се нахвърляме върху извършителите, след като това стане. Докато не се извършат законови промени, за да се засили превенцията, винаги ще се сблъскваме с такъв тип сюжети.
Такъв тип управленски мерки, когато произведат отрицателните си ефекти, допълнително ще засилят страха и недоверието на българското общество“.
На България не е необходим Закон за детското правосъдие, каза доц. Ива Пушкарова в предаването „Преди всички“.
„Има изградени закони за закрила, подпомагане, включително наказателна защита на деца. Просто трябва да бъдат приведени в пълноценно действие“.
Доц. Пушкарова коментира казуса с присъдата след жестокото убийство на Евгения Владимирова през 2021 година.
Пред Съдебната палата в София се проведе протест заради намалената присъда на Орлин Владимиров, който отне живота й. Бащата на Владимиров пък беше оневинен от Върховния касационен съд. Поводът за протеста беше последното развитие на делото.
При разглеждането му Софийският апелативен съд намали присъдата на Владимиров от доживотен затвор на 20 години затвор, а баща му Пламен Владимиров беше изцяло оправдан. Решението беше постановено, след като ВКС върна делото за ново разглеждане на втора инстанция. Преди това и на първа, и на втора инстанция бяха постановени доживотни присъди и на двамата подсъдими.
„Не ми стана ясно дали мотивите на съда са известни на гражданското общество.
Личното укривателство е въведено на много места в света. То е традиционен за българското право институт, който е свързан с уважението към семейните връзки и тези между друг тип лица, които са много близки поради емоционална или кръвна свързаност. Този институт казва, че когато след извършване на престъпление, вашият родител или дете, брат, сестра, съпруг, са ви помогнали да се укриете от правосъдието, те не се наказват“.
Тя анализира и някои от последните законодателни предложения на управляващите – МС предлага промени в НК, с които се увеличават наказанията за сексуални престъпления срещу малолетни и непълнолетни; парламентът прие промени, с които вдига възрастта за блудствени действия на 16 години, беше 14.
„Дори и за неспециалист е очевиден безпринципният и хаотичен характер на такъв вид промени и тяхната популистка мотивация.
Българският наказателен кодекс в частта за сексуалните престъпления има нужда от по-дълбока реформа. В научните и практическите среди е известно какво трябва да се направи и то не е това, което се прави. От друга страна – той удовлетворява всички наднационални изисквания за тежест на наказанията и към момента.
Има правила в НК, според които съдът не определя наказания по интуиция или по впечатления. Има глава за начина, по който се определят. Но когато имате небалансирана наказателна политика, при която по-леки престъпления се наказват по-тежко, отколкото по-тежки престъпления, вие стимулирате престъпността да предпочита по-тежките престъпления, за да намали наказателната си отговорност.