Съветът за електронни медии избра за нов генерален директор на Българската национална телевизия Милена Милотинова, предаде репортер на БГНЕС.
Милотинова ще замени на този пост Емил Кошлуков.
Тя бе избрана с гласовете на трима от членовете на СЕМ – Симона Велева, Габриела Наплатанова и Къдринка Къдринова.
Пролет Велкова подкрепи Невена Андонова. Галина Георгиева разкритикува днешната процедура, която хвърля сянка върху избора.
Петима кандидати се включиха в надпреварата за генерален директор на БНТ. Това са Свилена Димитрова, Емил Кошлуков, Сашо Йовков, Милена Милотинова и Невена Андонова. От тях на изслушването вчера не се яви един – Сашо Йовков. С писмо той уведоми СЕМ, че не може да присъства в този ден, защото е извън София. Неявяване на Сашо Йовков означава, че той се отказва от процедурата.
Галина Гергиева заяви, че днешната процедура за избор е свидетелство за политическа намеса. “Този избор ще хвърли съмнения върху избрания кандидат”, каза Георгиева.
Мотивите й бяха отхвърлени от председателя на СЕМ Симона Велева.
Габриела Наплатанова и Къдринка Къдринова подкрепиха Милена Милотинова, заявявайки, че нейната концепция е най-добра.
Пролет Велкова заяви, че процедурата за избор е легитимна и съжалява, че не е избран кандидат по-рано, тъй като мандатът на генерален директор е изтекъл преди 4 години. Велкова подкрепи като най-добра визията на Невена Андонова.
Председателят на СЕМ Симона Велева високо оцени концепцията на Невена Андонова. В същото време подчерта качествата на Милена Милотинова, която е показала най-детайлната концепция за развитие на БНТ.
Коя е Милена Милотинова?
Милена Милотинова е телевизионен журналист в продължение на повече от 30 години. Завършила е Българска филология в СУ „Климент Охридски“ и „Английски език и литература”, специализирала е в Би Би Си и Ен Би Си.
Започва работа в БНТ още като студентка и през годините става едно от емблематичните имена на БНТ.
Работи в БНТ между 1990 – 2001 г. отначало като репортер, а от 1992 г. – и като водещ на „По света и у нас“.
През 1998 г. прави документалния филм „Хроника на едно национално предателство“, разказващ за насилствената македонизация на Пиринския край между 1946 – 1948 г.
През 1999 г. прави документалния филм „Само защото бяха българи“, разказващ за политическия терор в Социалистическа република Македония срещу местните българи. Освен за Македония, Милотинова създава редица документални филми и за българите от Западните покрайнини и на други теми още в началото на 90-те години. Филмът ѝ „Спасените“ за спасяването на българските евреи е представен при голям интерес и в Израел, и Люксембург.