Почина проф. Елка Константинова – писател, литературовед и политик.
Тя е родена на 25 май 1932 г. Работила е в областта на съвременната българска литература, българския исторически роман, фантастика, българската литература между войните. Характерни за творчеството ѝ са символизмът и диаболизмът в българската литература.
Била е преподавател в Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ и във Висшия педагогически институт в Шумен.
Проф. Константинова беше депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 36-ото Народно събрание (4-8 ноември 1991) и министър на културата (8 ноември 1991-30 декември 1992). Тя бе и председател на Радикалдемократическата партия (декември 1989-20 юни 1993). В периода 1993-1997 г. е културно аташе на България в Полша.
Авторка е на книгите „Георги Райчев. Литературно-критически очерк“ (1970), „Георги Караславов. Творчески портрет“ (1977), „Фантастика и съвременност“ (1985), „Българският разказ от вчера и днес“ (1987), „Въображаемото и реалното. Фантастиката в българската художествена проза“ (1987), „Николай Лилиев. Творчески портрет“ (1988), „Лечебната сила на литературата“ (1992), „Какво ще кажем ние на младите сърца“ (2002).
Съставител и редактор е на редица художествени и научни издания. Носителка на орден „Св. св. Кирил и Методий“ огърлие за особено значимите ѝ заслуги в областта на културата (30 май 2012).
