Отчаяните опити на български граждани да напуснат опасната зона в Ивицата Газа продължават. Въпреки навлизането на камиони с хуманитарна помощ, положението там остава изключително тежко. А изход няма – нито на север, нито на юг.
Ситуацията остава без промяна – 37 български граждани очакват евакуация, но такава няма. В Газа няма интернет, нито обхват и обажданията рядко са сполучливи. Именно тези обаждания остават единствената надежда и единственото спокойствие за близките им – че те са живи.
Шауки е завършил медицина във Варна и е работил като невролог в болница в Газа. Днес бяга с жена си и детето си от войната и чака момента, в който ще бъде отворен хуманитарен коридор и ще може да дойде в България.
Шауки Мухайсен успява да се спаси по чудо. Бяга със семейството си от град Газа към Хан Юнес, където трудно и след много опити се осъществява връзка с него.
„Аз се чудя даже как се свързахте. Интернет няма. Нещата не са за описване, едно човешко сърце не може да издържи. Човешкото сърце не може да издържи на гледките, които виждаме всеки ден”. Това каза Шауки пред Нова.
В момента се намират в център, в който живеят 46 хиляди бежанци, които бягат от войната. Иска близките му в България да знаят – че той, съпругата му и дъщеря му са добре. „Нещата са жестоки, жестоки. Просто нямам думи да ви ги опиша. Изведнъж целия апартамент замина и домът, и колата, всичко, всичко. Целият квартал, в който живеехме, е унищожен. Не можеш да го познаеш”, каза още Мухайсен.
Шауки споделя, че не мисли за материалната загуба. Защото това се преживява. Друго обаче не може да преживее. „Вчера загубих вуйчо ми, жената на вуйчо ми, братовчедка ми. Вчера загубих може би 5-6 човека. Всеки ден това е ежедневно изпитание. Надяваме се просто да свърши този кошмар, това е голям кошмар”, каза лекарят.
Инширах Ал Шарафи не спира да се надява – снаха ѝ и трите ѝ внучета, блокирани в ужаса на Газа, да се приберат в България. Спокойствие ѝ дава само моментът, в който успява да ги чуе, макар и за кратко.
„Децата не мога да ги чуя. То аз едвам говоря с нея, тя няколко думи, само да знаем дали са живи. А той успява да говори понякога с големия, бащата. Той говори: Татко, защо ни остави тук, ние искаме да се върнем, ще умрем тук”, разказва Шарафи.
Молбата на семействата е отправена към България. „Българското посолство в Кайро по най-бързия начин каквото могат да направят да измъкнат тези български деца от там”, казва Инширах. Свързали са се с външното ни министерство. За момента единствено им е предадено, че ако има възможност, ще бъдат изведени в Египет.