24 април се отбелязва като Ден на възпоменание на жертвите на арменския геноцид, началото на който е поставено през 1915 г. със започналите арести и избивания на стотици арменски интелектуалци в Цариград (дн. Истанбул). Това бележи първия етап от системното изтребване на арменското население в Османската империя.
- Реклама -
Исторически контекст и идеологията зад геноцида
С началото на Първата световна война, управляващите младотурци възприемат идеята за пантюркизъм – стремеж към изграждане на обединена турска империя, простираща се до Китай. Основна пречка за реализирането на този план се оказва арменското население, което не подлежи на турцизиране и е възприемано като заплаха.
- Планът за геноцида е изготвен още през 1911–1912 г., но избухването на войната дава възможност за неговото осъществяване.
Трите етапа на арменския геноцид
- Първи етап (24 април 1915 г.) –
- Арест и избиване на арменски интелектуалци в Цариград.
- Това действие има за цел да отслаби и обезглави арменската общност, лишавайки я от своите лидери и културни носители.
- Втори етап –
- Мобилизация на близо 60 000 арменци в турската армия, последвано от обезоръжаването и избиването им.
- Масово ликвидиране на мъже в трудоспособна възраст.
- Трети етап –
- Депортиране на жени, деца и старци към Сирийската пустиня.
- По пътя: масови убийства, глад, болести, изнасилвания и насилствени помохамеданчвания.
- Стотици хиляди умират от жестокости или природни условия.
Последствия и разселване
- От над два милиона арменци в Османската империя, около 1,5 милиона са избити в периода 1915–1923 г.
- Оцелелите търсят убежище в чужбина – много се установяват във Франция и България, където арменската диаспора играе активна роля в запазване на историческата памет.