През април 2025 г. България неочаквано намали дневната болнична такса с цели 82.8% – от 5.80 лв. на 1 лв. Новината мина почти незабелязано, но според анализ на Politico мярката може да е била критична част от стратегията за покриване на инфлационния критерий за членство в еврозоната.
Какво се случи?
Спадането на здравните такси не беше предшествано от дебат или разяснителна кампания. Според изчисления на икономисти, само тази стъпка е намалила 12-месечната инфлация с 0.89 процентни пункта, сваляйки я точно до 2.7% – под референтния праг от 2.8%, поставен от Европейската комисия.
Към намалението се добавиха и държавно регулирани цени, като:
- Железопътни билети (намалени с над 9%)
- Пощенски услуги
- Административни такси в здравеопазването
Общият ефект от тези мерки е свалил хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP) с 1.2 процентни пункта за месец.
Реакции и съмнения
Стив Ханке, американски икономист и архитект на валутния борд в България, заяви пред Politico, че има сериозни съмнения за манипулация на статистиката. Според него действията са насочени към „козметично изпълнение“ на критериите, а не към дългосрочна стабилност.
Бивш правителствен служител, пожелал анонимност, също твърди, че корекциите са били целенасочено направени в чувствителни сектори – транспорт, здравеопазване и пощи – където държавата има пряк контрол върху цените.
Официални реакции
Министерството на здравеопазването отхвърли обвиненията, като заяви, че целта е облекчаване на финансовото бреме върху гражданите, а решението е било съгласувано с препоръки от Съвета на ЕС.
Министерството на финансите също отрече обвиненията в манипулация и подчерта, че НСИ само събира данни, без да влияе на техния източник или интерпретация.
Медицинският сектор: „Мярката е рискова“
Лекари и болнични директори изразиха недоволство, твърдейки, че това съкращение лишава болниците – особено в по-бедни региони – от важен източник на приходи. Болница „Св. Екатерина“ в София например ще загуби около 40 000 лв. годишно.
Освен това се подчертава, че структурните проблеми в здравеопазването остават, включително тежката зависимост от частни разходи. България е на първо място в ЕС по дял на здравни разходи, плащани от джоба на пациента – цели 34%, при средно 15% за ЕС (по данни на ОИСР от 2023 г.).
Заключение:
Докато България се готви за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г., възникват въпроси дали цената на „добрите числа“ не се плаща от стабилността на обществения сектор. Маневрирането със здравни и административни такси може да помогне краткосрочно, но без дълбоки реформи ефектът може да се окаже опасно илюзорен.