Според Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), след очакваното приемане на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. ще има известни трудности в първите месеци, но няма да има драстични ценови сътресения.
„Ще има месец-два на обърквания, ще има и хора, които ще закръгляват цените, докато се наместят нещата, може би ще има месец-два с проблеми.“ – коментира Иванов и подчерта, че контролните органи са в пълна готовност, а гражданите могат да подават сигнали за нередности.
Еврозоната като възможност
Според Иванов, присъединяването към еврозоната е икономическа възможност, защото ще се освободят трансферни плащания, което ще улесни бизнеса и ще стимулира инвестициите.
„Едва ли ще видим някакви драстични процеси на пазара. Ако има някакво помръдване, то ще е в рамките на процент.“
Защо страхът от инфлация е преувеличен?
Владимир Иванов подчерта, че еврото само по себе си няма да предизвика инфлация:
„Еврото няма отношение към инфлацията. Отношение имат нивото на производството, организацията на работа и пазарните фактори.“
Той добави, че колебанията в цените се влияят от фактори като лоша реколта, климат или световна криза, а не от въвеждането на общата валута.
Роля на потребителите
Иванов призова потребителите да бъдат активни и добре информирани, за да не допускат спекула:
„Нека да не пазаруват на всяка цена. Там, където видят прекалено висока цена, да търсят алтернатива. Пазарът бързо се регулира, когато потребителите действат рационално.“
Какво трябва да направят българските производители?
Според него българските производители трябва да се обединят в сдружения или конгломерати, за да имат по-голяма пазарна сила и по-ниски разходи:
„Към момента са разпокъсани, логистиката става по-скъпа. Друго е един конгломерат да предлага директно големи количества. Така купуват по-евтино суровини и продават по-евтино. Това е най-добрата практика в света.“