На 24-ия си рожден ден, когато повечето млади хора празнуват живота и мечтите си, България загуби един от най-светлите си таланти – писателя Иво Христов. Наричан от мнозина „българският Стивън Кинг“, Иво беше не само писател, но и символ на човешката воля и дух, който не се прекланя пред страданието.
Диагностициран с рядкото заболяване Неврофиброматоза тип 2 на 12 години, Иво премина през над 21 операции в България и чужбина. Лекарите не му давали повече от две седмици живот, но той изживя още 12 години, изпълнени с творчество, надежда и сила.
Въпреки болестта, която го лиши от слуха и говора, Иво откри свободата в думите. С помощта на специално приложение, което превръща звуци в текст, той не само комуникираше, но и продължи да твори и вдъхновява.
На 13 години, след четири мозъчни операции, Иво написва първата си книга – „Приятелите умират заедно“. Вдъхновен от проф. Маджит Самии – световноизвестен неврохирург, Иво намира в писането начин да се справи с болката и страха. Споделял е:
„Разказвам за смъртта, за ужаса, за болката, за много неща, които са ме притеснявали по време на операциите и след това. И мисля, че сега ми е малко по-леко, след като съм го написал… Въпреки че краят на книгата не е добър, мисля, че моят край ще бъде добър.“
Иво Христов е автор на книги като „Светлината в живота ни“, „По пътя към мечтите“, „А можехме да бъдем…“, „Вътрешен път“ и „Приятелите умират заедно“. Неговите истории, писани в тишината на собствената му болка, се превърнаха в глас на надеждата за стотици читатели, а той създаде светове, в които борбата със страха се побеждава с вяра.
Историята на Иво не е само разказ за болест. Това е история за човек, който обича живота с цялото му несъвършенство. История за момче, което вдъхнови цяла нация.
След новината за смъртта на Иво Христов, социалните мрежи се изпълниха с послания на любов, признателност и скръб. Ето някои от тях:
Борислав Вълов:
„Благодаря ти, приятелю мой! Благодаря, че светлината ти е безгранична… Разказът на живота ти е бестселър! Завинаги. И сега душата ти ще носи това знание, за да си напишеш следващата книга.“
Ники Кънчев:
„Звънях на Иво да го поздравя за рождения му ден… Майка му вдигна и каза през сълзи: „Ники, Иво почина днес!“ Онемях! Сбогом, Иво! Няма да те забравя! Тортата му за рождения ден си стои самотна в хладилника!“
Росен Карамфилов:
„Този велик човек – Иво Христов – днес трябваше да има рожден ден. А си е отишъл… Почивай в мир, мой братко по дух. Боли.“
Елизабет Методиева:
„Няма да пиша дълги постове. Той не може да бъде описан и с 1000 реда… Ще те помня и пазя в сърцето си като смелия рицар в едно тежко време. Лек полет!“
Нина Норд:
„Ивчо е светлината в живота на много хора – и тази светлина винаги ще е с нас… Няма да говорим за него в минало време. Ивчо винаги е с нас, за да ни напомня, че можем да сме по-добри.“
Историята на Иво Христов е повече от житейска драма – тя е урок по човечност. Един млад човек, който живя с повече смелост и дълбочина, отколкото мнозина постигат за цял живот. Той не оставя просто книги. Оставя следа. Светлина. Завет.
Днес България се покланя пред един писател, който не позволи на тялото си да спре душата му.
Поклонението пред младия писател Иво Христов ще бъде днес в Радомир, съобщи семейството му.
„Поклонението пред Ивчо ще се състои утре, 18 юли (петък), от 10:00 ч. в църквата „Св. Димитрий“ в град Радомир. Погребението ще бъде в 11:00 ч., също в Радомир. Благодарим ви за съпричастността, за подкрепата и за присъствието ви в този тежък за нас момент“
Почивай в светлина, Ивчо!
🥲🥲🥲
Поклон
Да почива в мир 🙏
Поклон
Поклон
Лошо много Лошо
Поклон пред светлата му памет!