Консерваторите често твърдят, че политиката следва културата. Това е вярно — поне отчасти. Културните промени наистина създават нови изисквания, на които правителството трябва да отговори. Но икономиката, а не културата, е двигателят на най-дълбоките политически трансформации.
Икономическите катаклизми като катализатори на нови политически епохи
Икономическите събития могат да създадат нови етапи в публичната политика. Достатъчно е да си припомним:
- Възхода на гигантските корпорации след Гражданската война;
- Изграждането на социалната държава по време на Голямата депресия;
- Стагфлацията от 70-те години;
- Или глобалната експанзия на Китай и нейните последици.
Тези процеси променят условията на живот за милиони хора и създават натиск върху правителствата да се адаптират.
Демографията и елитите като политически корективи
Спадащата раждаемост затруднява поддържането на разширени социални програми. В същото време търсенето на имигрантска работна ръка нараства, което често поражда политически спорове.
Мненията на елита също формират дългосрочната политическа посока: от прогресивната вяра в експертите и кейнсианството до икономиката на предлагането и идеологията на дерегулацията.
Политиката като самокорективен цикъл
Политическите вълни често се сменят една друга, когато господстващата партия прекали. Слабата имиграционна политика на Джо Байдън отвори врата за завръщането на Доналд Тръмп. От своя страна, твърдата му линия срещу имигрантите – включително хора, изпълняващи критична работа – доведе до усещане за несправедливост сред широката общественост.
Коренът на недоволството: Икономическият срив на работническата класа
Журналистът Дейвид Брукс идентифицира „обществения срив на социалния ред“ като източник на новия американски популизъм. Но в основата стои не само културно, а икономическо разместване:
„До 60-те години индустриалното производство осигуряваше стабилна заетост с растящи доходи и социални придобивки. Когато този ред се срина, социалният ред рухна с него.“
Фабриките – някога гръбнак на работническата класа – бяха затворени или преместени в чужбина, а икономическата несигурност удари най-силно по-слабо образованите американци.
Разпадът на брака и религията сред работническата класа
Стабилното семейство е ключов елемент на социалния ред. Но:
- Браковете сред работническата класа намаляват;
- Разводите се увеличават;
- А образованите жени остават по-стабилни в семейния живот, стига партньорите им да участват равноправно в грижата за дома и децата.
Подобно е и с религиозността. Теорията, че високото образование намалява вярата, се оказва невярна за САЩ. Напротив:
„Редовното посещаване на богослужения расте с нивото на образование — дори и сред евангелистите.“
Митата не спасяват фабриките
Политиката на Тръмп за възстановяване на индустриалната заетост чрез мита може и да върне част от производството, но няма да създаде същите работни места. За да оцелее в икономика с високи заплати, съвременното производство е силно автоматизирано.
„Дори и производството да се върне, ефектът върху работните места ще е минимален.“
Заключение: Кой ще предложи нов ред?
На Запад недоволството на работническата класа е горивото на популизма. Но миналото не може да бъде върнато. Политическите партии, които:
- Разпознаят икономическите корени на недоволството;
- Предложат устойчиви решения за нова ера;
… ще бъдат онези, които ще контролират бъдещето.
Амиии,да.И политиката и войните са продължение на икономическите интереси. България обаче винаги е искала да доказва противното.