Ново изследване, цитирано от CNN, показва, че остатъци от древни вируси, вградени в човешкия геном преди милиони години, могат да играят решаваща роля в ранните етапи на човешкото развитие и да са допринесли за нашата еволюция.
- Реклама -
Около 8% от човешката ДНК представлява вирусни последователности, известни като транспозируеми елементи („скачащи гени“), които съставляват почти половината от генетичния ни материал. Дълго време те са смятани за „ненужна“ ДНК, но новите данни ги свързват с регулацията на гени в ключови етапи от развитието.
„Някои древни вируси могат да станат част от нас, като предоставят суровини за иновации в генома,“ казва д-р Лин Хе от Калифорнийския университет в Бъркли.
Екип от международни учени се е фокусирал върху групата MER11, открита в геномите на примати. С нова класификационна система и тестове за генна активност те са идентифицирали четири непознати досега подсемейства, включително MER11_G4, което има силна способност да активира гени в стволови и нервни клетки в ранен стадий на развитие.
Откритието подсказва, че древната вирусна ДНК е могла да влияе на това как гените реагират на сигнали за развитие и фактори от околната среда, а еволюционният ѝ път в различни видове е допринесъл за различията между хора, шимпанзета и макаци.
Учените смятат, че разбирането на тези механизми може да помогне не само за по-доброто познаване на човешката еволюция, но и за разработването на нови подходи в генната терапия и лечението на болести, включително рак.
Ново изследване, цитирано от CNN, показва, че остатъци от древни вируси, вградени в човешкия геном преди милиони години, могат да играят решаваща роля в ранните етапи на човешкото развитие и да са допринесли за нашата еволюция.
- Реклама -
Около 8% от човешката ДНК представлява вирусни последователности, известни като транспозируеми елементи („скачащи гени“), които съставляват почти половината от генетичния ни материал. Дълго време те са смятани за „ненужна“ ДНК, но новите данни ги свързват с регулацията на гени в ключови етапи от развитието.
„Някои древни вируси могат да станат част от нас, като предоставят суровини за иновации в генома,“ казва д-р Лин Хе от Калифорнийския университет в Бъркли.
Екип от международни учени се е фокусирал върху групата MER11, открита в геномите на примати. С нова класификационна система и тестове за генна активност те са идентифицирали четири непознати досега подсемейства, включително MER11_G4, което има силна способност да активира гени в стволови и нервни клетки в ранен стадий на развитие.
Откритието подсказва, че древната вирусна ДНК е могла да влияе на това как гените реагират на сигнали за развитие и фактори от околната среда, а еволюционният ѝ път в различни видове е допринесъл за различията между хора, шимпанзета и макаци.
Учените смятат, че разбирането на тези механизми може да помогне не само за по-доброто познаване на човешката еволюция, но и за разработването на нови подходи в генната терапия и лечението на болести, включително рак.
Темата за изчезналите хора у нас е системен проблем. За последните две десетилетия около 25 хиляди души остават като неразгадани случаи.
Особена грижа изискват тези,...
Грипна епидемия беше обявена в Пловдив, след като здравните власти отчетоха рязко нарастване на заболелите от грип и остри респираторни инфекции. В резултат на...
Понижение на броя на заболелите от грип и остри респираторни заболявания отчитат от Регионалната здравна инспекция (РЗИ) – Хасково през третата седмица от началото...
