Производители на череши от Кюстендилско алармират за сериозни нередности при разпределението на държавните обезщетения след пролетното измръзване на реколтата.
Въпреки че в много градини щетите достигат над 90%, на голяма част от производителите са признати едва около 10% от площите. Допълнително напрежение създават забавянията в изплащането и поредните проверки от институциите.
Кюстендилският регион, в който се намират едни от най-големите черешови масиви в страната, е изправен пред безпрецедентна криза. Производителите отчитат почти пълна загуба на реколтата, направени са сериозни разходи за поддръжка, а държавната помощ се оказва не само недостатъчна, но и често несправедливо разпределена.
След като вече са приключили две проверки на измръзналите площи, от Министерството на земеделието е разпоредена и трета, което засилва опасенията сред стопаните, че реалното изплащане на средствата може да бъде отложено чак за след Нова година. Това би довело до сериозни затруднения за мнозина, които и без това трудно покриват текущите разходи.
Сбиване между жени в търговски център в София пред очите на деца (ВИДЕО)
В района на село Бабинска река черешопроизводителят Орлин Димитров показа градина, която според него е напълно унищожена от измръзването, но за обезщетение е одобрена само част от площта.
„Всички колеги тук сме със 100% протоколи за пропаднали площи. Това значи измръзване. Извършени бяха две проверки – едната във фаза цъфтеж, другата – при завръз. Но от 200 декара ми признаха само 28. Какъв е критерият?“
, попита Димитров.
Друг производител допълни:
„Каквито и проверки да правят, те не са ефективни. Имаме протоколи за 100% измръзване. Сега какво ще проверяваме? Нямаме ангажимент да се правят проверки на агротехническо състояние. Не е проблем самата проверка, а липсата на логика“.
Според производителите, при заснемането на черешовите масиви е прилагана различна методология — част от площите са заснемани отблизо, а други отдалеч. Помощ обаче се отпуска предимно за тези, заснети от дистанция, което поражда сериозни съмнения за обективността на оценките и засилва усещането за несправедливост сред стопаните.
В отговор на нарастващото обществено напрежение, Петър Кировски, директор на дирекция „Растениевъдство“ в Министерството на земеделието, заяви:
„Аз не си спомням досега да е имало такова бедствие в цялата страна. Буквално всички области са засегнати – над 300 хиляди декара. Плащанията винаги се извършват след приключване на всички събития“.
По думите му, за да бъде отпуснато обезщетение, е необходимо да бъде издаден протокол от междуведомствена комисия, както и да бъдат предоставени най-малко три геореферирани снимки за всяка отделна партида.
„Тази проверка, която предвиждаме да стане в близките две седмици, ще бъде последна. Там, където градините са в добро агротехническо състояние, ще се изплатят 553 лева на декар“,
, каза Кировски.
Случаят отново повдига въпроса за непрозрачността на процедурите по компенсиране в земеделието и подчертава необходимостта от ясно разписани, ефективни и навременни механизми за подкрепа при природни бедствия. Междувременно хиляди земеделски производители продължават да очакват обещаните средства — помощ, която рискува да пристигне твърде късно, докато новият сезон вече наближава и поставя нови предизвикателства пред сектора.