Search Suggestions
      петък, 14.11.25
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          Гайдата влиза в световното наследство на ЮНЕСКО през декември

          Българската номинация „Гайди и гайдарско свирене в България – предаване на знания и умения“ получи положително становище от Оценителната комисия на ЮНЕСКО, съобщиха от Министерството на културата. Това означава, че елементът е предложен за вписване в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството.

          - Реклама -

          Окончателното решение ще бъде взето по време на заседанието на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО, което ще се проведе в Ню Делхи, Индия, в периода 8–13 декември 2025 г.

          Гайдата – символ на българската духовност и традиция

          В номинационното досие е подчертано, че гайдата е един от най-разпознаваемите и обичани традиционни музикални инструменти в България, дълбоко свързан с народния бит и празничната култура.

          Тя присъства в обредността – при сватби, нестинарство, народни празници и хора, както и в традиционната трапезна музика.

          Предаване на знанията между поколенията

          Традиционно уменията за свирене на гайда се предават в семейството и местната общност, чрез наблюдение, слух и практика.
          Днес тази приемственост продължава в читалища, музикални училища и университети, където се обучават десетки млади гайдари.

          Освен това, изработването на гайдата е самостоятелен занаят, изискващ дългогодишен опит и специфични познания, които също се предават от майстор на ученик през поколенията.

          Колективен успех на музиканти, институции и експерти

          Кандидатурата на България, подадена от Министерството на културата през 2024 г., е подготвена от екип експерти – доц. д-р Ангел Янков, Таня Марева и доц. д-р Наталия Рашкова, със съдействието на Регионален исторически музей – Смолян.

          „Успехът не би бил възможен без активното участие на над 120 гайдари и гайдарски състави от цялата страна,“ отбелязват от министерството. Подкрепа оказват и общини, читалища и училища, в които се преподава гайдарско изкуство.

          ЮНЕСКО поздравява България за съхранението на традицията

          В становището на Оценителната комисия се подчертава, че елементът напълно отговаря на критериите за вписване в Представителния списък, като се препоръчва неговото включване и се поздравява България за признаването на ролята на гайдарите и майсторите на гайдата в подготовката на номинацията.

          Ако номинацията бъде официално одобрена през декември 2025 г., българската гайда ще стане част от световното нематериално културно наследство на човечеството, редом до други емблематични елементи на националната ни традиция като Бистришките баби, мартениците, нестинарството, фестивала на народното творчество в Копривщица, празника Сурва в Перник и др.

          Българската номинация „Гайди и гайдарско свирене в България – предаване на знания и умения“ получи положително становище от Оценителната комисия на ЮНЕСКО, съобщиха от Министерството на културата. Това означава, че елементът е предложен за вписване в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството.

          - Реклама -

          Окончателното решение ще бъде взето по време на заседанието на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО, което ще се проведе в Ню Делхи, Индия, в периода 8–13 декември 2025 г.

          Гайдата – символ на българската духовност и традиция

          В номинационното досие е подчертано, че гайдата е един от най-разпознаваемите и обичани традиционни музикални инструменти в България, дълбоко свързан с народния бит и празничната култура.

          Тя присъства в обредността – при сватби, нестинарство, народни празници и хора, както и в традиционната трапезна музика.

          Предаване на знанията между поколенията

          Традиционно уменията за свирене на гайда се предават в семейството и местната общност, чрез наблюдение, слух и практика.
          Днес тази приемственост продължава в читалища, музикални училища и университети, където се обучават десетки млади гайдари.

          Освен това, изработването на гайдата е самостоятелен занаят, изискващ дългогодишен опит и специфични познания, които също се предават от майстор на ученик през поколенията.

          Колективен успех на музиканти, институции и експерти

          Кандидатурата на България, подадена от Министерството на културата през 2024 г., е подготвена от екип експерти – доц. д-р Ангел Янков, Таня Марева и доц. д-р Наталия Рашкова, със съдействието на Регионален исторически музей – Смолян.

          „Успехът не би бил възможен без активното участие на над 120 гайдари и гайдарски състави от цялата страна,“ отбелязват от министерството. Подкрепа оказват и общини, читалища и училища, в които се преподава гайдарско изкуство.

          ЮНЕСКО поздравява България за съхранението на традицията

          В становището на Оценителната комисия се подчертава, че елементът напълно отговаря на критериите за вписване в Представителния списък, като се препоръчва неговото включване и се поздравява България за признаването на ролята на гайдарите и майсторите на гайдата в подготовката на номинацията.

          Ако номинацията бъде официално одобрена през декември 2025 г., българската гайда ще стане част от световното нематериално културно наследство на човечеството, редом до други емблематични елементи на националната ни традиция като Бистришките баби, мартениците, нестинарството, фестивала на народното творчество в Копривщица, празника Сурва в Перник и др.

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          Атанас Зафиров: За 2026 г. е най-левият бюджет в последните 20 години

          Вицепремиерът и председател на НС Атанас Зафиров определи бюджета за 2026 г. като „най-левият за последните 20 години“, като подчерта, че той включва мерки...

          НСИ отчете голям ръст на заплатите в последната година

          Средната заплата в България през септември достигна 2 580 лева, което е ръст от 274 лева за година или близо 12%, показват данни на...

          Депутатите със заплати над 8 хиляди лева, президентът взима 16 хиляди

          Заплатите на българските депутати вече надхвърлят 8 000 лева като основно възнаграждение, показват данните на Националния статистически институт за третото тримесечие на годината. Според...

          ОСТАВИ КОМЕНТАР

          Моля, въведете коментар!
          Моля, въведете името си тук

          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ

          Зареждане…

          Зареждане…

          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions