Картината „Пейзаж“ на Златю Бояджиев беше продадена за рекордните 81 000 евро на търг на аукционна къща „Аполон и Меркурий“.
- Реклама -
Предишният рекорд – 75 000 евро за вариант на „Ръченица“ от Иван Мърквичка – падна след десетилетие.
Наддаването за „Пейзаж“ започва от 25 000 евро, а интересът е масов – участници по интернет, телефон и на живо в залата.
„Всеки искаше да я купи, имаше гора от ръце. Наддаването беше много сериозно“, коментира Игор Марковски, съсобственик на „Аполон и Меркурий“.
Картината, маслен печат 73х94 см, е нарисувана през 1936 г., когато Бояджиев е на 33 години и все още работи с дясната си ръка, преди тежките здравословни проблеми, които променят стила му след 1951 г. Произведението не е показвано публично и е пазено десетилетия от собствениците си.
Новият купувач е българин и придобива творбата с инвестиционна цел, като очаква стойността ѝ да достигне 100 000 евро в следващите две години.
Сериозни наддавания имаше и за творби на Генко Генков, включително малка картина, продадена за 14 500 евро при стартова цена 4500 евро.
Игор Марковски коментира, че с влизането на България в еврозоната се очакват положителни промени за пазара на изкуство:
„Трябва да покажем, че българските автори са конвертируеми на Запад… Време е живите ни художници също да бъдат разпознаваеми навън.“
Той критикува като остарял и ограничаващ сегашния Закон за културното наследство, който забранява износа на български картини над 100 години. От 1 януари 2026 г. тази забрана отпада:
„Пазарът на изкуство ще стане свободен.“
Картината „Пейзаж“ на Златю Бояджиев беше продадена за рекордните 81 000 евро на търг на аукционна къща „Аполон и Меркурий“.
- Реклама -
Предишният рекорд – 75 000 евро за вариант на „Ръченица“ от Иван Мърквичка – падна след десетилетие.
Наддаването за „Пейзаж“ започва от 25 000 евро, а интересът е масов – участници по интернет, телефон и на живо в залата.
„Всеки искаше да я купи, имаше гора от ръце. Наддаването беше много сериозно“, коментира Игор Марковски, съсобственик на „Аполон и Меркурий“.
Картината, маслен печат 73х94 см, е нарисувана през 1936 г., когато Бояджиев е на 33 години и все още работи с дясната си ръка, преди тежките здравословни проблеми, които променят стила му след 1951 г. Произведението не е показвано публично и е пазено десетилетия от собствениците си.
Новият купувач е българин и придобива творбата с инвестиционна цел, като очаква стойността ѝ да достигне 100 000 евро в следващите две години.
Сериозни наддавания имаше и за творби на Генко Генков, включително малка картина, продадена за 14 500 евро при стартова цена 4500 евро.
Игор Марковски коментира, че с влизането на България в еврозоната се очакват положителни промени за пазара на изкуство:
„Трябва да покажем, че българските автори са конвертируеми на Запад… Време е живите ни художници също да бъдат разпознаваеми навън.“
Той критикува като остарял и ограничаващ сегашния Закон за културното наследство, който забранява износа на български картини над 100 години. От 1 януари 2026 г. тази забрана отпада:
Очаквам в София парламентаристите от държавите членки на ПАЧИС да приемат далновидни решения, които да подкрепят сътрудничеството и развитието на страните в Черноморския регион.
Кирил Петков заяви, че казусът с „Нафтена индустрия на Сърбия“ (НИС) е „кристално ясен“, а високите цени на горивата в Сърбия показват политическа намеса и опит за влияние върху правителството.
От Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) съобщават, че са получили множество сигнали от граждани за SMS-и, изпратени уж от името на институцията.