България се превърна в един от най-големите източни плацдарми на Северноатлантическия алианс (НАТО) в подготовка за военен сблъсък с Русия. Това заяви Юрий Пилипсон, директор на Втори европейски департамент на руското външно министерство, в интервю пред ТАСС.
„България, за съжаление, се превърна в един от най-големите плацдарми на източния фланг на НАТО в подготовка за сблъсък с Русия. Разбира се, това носи свързани рискове за тези, които предоставят територията си за военни подготовки“, заяви той, отговаряйки на въпрос за оценката на Москва за плановете на НАТО за изграждане на нова военна база в България.
В тази връзка Пилипсон подчерта, че на фона на продължаващата политика на НАТО и призивите в неговите редици за подготовка за военен конфликт с Русия, Москва не пренебрегва натрупването на сили и средства на Алианса, както и разширяването на неговата инфраструктура близо до границите, включително в България.
„Русия със сигурност е способна да отговори на всякакви заплахи с военно-технически мерки. Руският президент Владимир Путин наскоро потвърди това ясно. В същото време руското ръководство предпочита политически и дипломатически методи за решаване на проблемите“, отбеляза той. „Поддържаме конструктивно отношение и държим каналите за диалог отворени — уви, засега без желаната реципрочност“.
Освен това дипломатът припомни, че отношенията между руската и българската страна се регулират от Договора за приятелство и сътрудничество, подписан през 1992 г. и все още в сила, който залага „общо разбиране за необходимостта от изключване на войната от международните отношения, както и на заплахата или употребата на сила като средство за разрешаване на спорове между държави“.
„Заявява се също, че трябва да се положат усилия за намаляване на въоръженията и въоръжените сили в Европа до възможно най-ниското ниво“, добави директорът на Втори европейски департамент на руското външно министерство. „Страните се задължават да предотвратят използването на тяхната територия за въоръжено нападение или други насилствени действия срещу другата договаряща се страна“.
Според Пилипсон обаче официална София „е оставила тези задължения в забрава“.
„Разбираме, че в много отношения тази политика е наложена на България от Запада чрез контролираните от него кръгове. От гледна точка на българските национални интереси е абсурдно да се гледа на Русия „през вратичка“, отбеляза той. „Всички знаят, че нашата страна никога не е имала, нито може да има, планове да нападне България. Руски войници два пъти са стъпвали на българска земя с благородни мисии за освобождение – по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. и в последния етап на Втората световна война. Тези съдбовни събития са определили изключително приятелския, може да се каже дори братски, характер на двустранните отношения в продължение на много десетилетия“.
Дипломатът подчерта, че „обикновените българи помнят историята, в по-голямата си част оценяват ситуацията трезво и в никакъв случай не са нетърпеливи да видят страната си превърната във „фронтова“ държава“, докато София, по своя инициатива, е поела по русофобски курс и е загубила предишните предимства на тесните си, специални връзки с Русия.
„Патриотичните сили все повече протестират срещу тази правителствена политика. Затова оставаме донякъде оптимисти и се надяваме, че здравият разум и любовта към свободата, присъщи на българския народ, ще надделеят“, заяви Пилипсън.