Президентът Румен Радев обяви и внесе в Конституционния съд оставката си. Очакванията са той да обяви своя политически проект и дали ще участва в предстоящите парламентарни избори. Темата коментираха политологът Даниел Смилов, журналистът Ружа Райчева и проф. Росен Стоянов по БНТ.
„Струва ми се, че след референдума, който Радев предложи и се прие като заигравка с електората на „Възраждане“, той се опитва да се върне в по-умерената центристка роля„, заяви Ружа Райчева относно речта на Румен Радев.
„Но не се ли е натрупало очакване от негови потенциални избиратели той да бъде новия Орбан и да тропа по масата и да налага нашата дума в ЕС? Не е много ясно кой път ще избере и от това зависи кои са неговите потенциални партньори„, добави тя.
„Тази партия трябва да се дефинира. Тя може да поеме по различни пътища – едно е проевропейска посока, друго е Орбан„, смята политологът Даниел Смилов.
По думите му, те са различни не само в план ЕС, но и във вътрешен план. Орбановият пакет политики е свързан с овладяването на определени институции, отношение към гражданско общество. Ако президентът Радев тръгне по този път – на ПП-ДБ ще им бъде много трудно да си партнират с него, допълни Смилов.
Той коментира, че там, където те се припокриват, е антикорупционната част. Там няма разминаване в оценките, които дават, но може да има разминаване в решенията.
„Президентът Радев подаде оставка вчера, предстои тя да бъде приета. Той трябва да заяви какво ще прави. По студиата последните дни се говори за редене на листи, за проценти – все неща, които идват едва след като обяви, че ще прави политически проект„, уточни проф. Росен Стоянов.
Според Даниел Смилов интересно е какви хора ще влязат в екипа на Радев. „Дали такива, които са ориентирани на Изток, или не“, попита той.
Ще има нови хора, но ще има доста от очакваните имена, смята Ружа Райчева. По думите ѝ формацията на Радев ще трябва „някак да обясни“ и договора с „Боташ“.
Влизането на Радев на партийния терен ще доведе до размествания, коментира Даниел Смилов.
„Очакваните ефекти може да са два. От една страна може да намалее фрагментацията. Сега имаме девет партии – предполагам, че в следващия парламент ще има по-малко. Друг ефект, който може да се очаква, е, че ГЕРБ и ДПС заедно няма да имат блокираща квота за съставяне на правителство. Ако се тръгне към правителство, каквото хората по площадите искаха, без Борисов и Пеевски, въпросът е от какъв характер ще бъде то„, подчерта Смилов.
По думите му, ако се окаже, че е проевропейско правителство – ще бъде по-широко прието. Но ако се търси друг тип антиевропейско мнозинство, тогава ситуацията може да бъде съвсем различна, допълни още политологът.
Според проф. Стоянов не е изключено в следващия парламент да влязат 5 партии и след това цикъл от нови избори. „Няма да може да се формира принципно мнозинство, тип коалиционно, а не просто да се създаде ново статукво“, каза той.