Процедурата по назначаването на служебен премиер и служебно правителство не е обвързана с конкретни срокове в Конституцията. Това заяви конституционалистът доц. Христо Орманджиев в ефира на „Здравей, България“, във връзка с очакванията вицепрезидентът Илиана Йотова да посочи служебен министър-председател, който да предложи състав на кабинет и да организира предсрочните избори.
По думите му конституционният процес е бил временно „поставен на пауза“ заради оставката на президента Румен Радев, а след възобновяването му именно вицепрезидентът ще зададе темпото.
„Конституцията е пестелива по отношение на сроковете, когато става дума за действията по назначаване на служебно правителство. Няма фиксирани времеви рамки нито за консултациите, нито за връчването на мандат“, обясни Орманджиев.
Той подчерта, че консултациите с парламентарните сили са задължителни, независимо че кръгът от потенциални служебни премиери от т.нар. „домова книга“ е ограничен. По думите му президентът разполага със свобода да прецени дали срещите да бъдат поотделно с всяка парламентарна група или в рамките на една обща среща.
„Етично е да има и разговори с кандидатите за служебен министър-председател“, допълни той.
Доц. Орманджиев уточни още, че и след номинацията няма конституционен срок, в който избраният кандидат да представи състава на служебното правителство. Според него обаче в „нормален и разумен порядък“ процесът не би трябвало да се протака, като напомни, че служебният кабинет по своята същност е кризисно решение при невъзможност парламентът да излъчи редовно правителство.
По темата за датата на предсрочните избори конституционалистът посочи, че 29 март изглежда малко вероятен вариант.
„При съпоставяне на всички фактори е логично изборите да се изместят по-скоро към втората половина на април. Трудно ми е да повярвам, че вотът би бил насрочен в дните на големите християнски празници“, заяви той, визирайки Великденския период.
Относно документа, подписан от Росен Желязков по време на посещението му в САЩ, и твърденията, че той противоречи на българската Конституция, доц. Орманджиев подчерта, че крайната дума принадлежи на Конституционния съд. Той отбеляза, че позицията на преподаватели от Катедрата по международно право на Софийския университет поставя въпроси не толкова за противоконституционност, колкото за съответствието с Договора за функциониране на ЕС и Устава на ООН.
Конституционалистът изрази резерви и към начина на управление на въпросната международна структура, като отбеляза концентрацията на ключови правомощия в едноличен орган.
„По принцип международните организации се управляват от колективни органи, а тук моделът е различен“, посочи той и подчерта липсата на аналог с организации като ООН.
По отношение на процедурата по вземане на решението Орманджиев заяви, че според наличната информация то е било прието на редовно заседание на Министерския съвет, макар и изключително бързо и с недостатъчна публична комуникация.
„Ясно е, че е даден мандат. Въпросът е как и с какво мнозинство“, каза той, като добави, че не смята за редно да се правят спекулации без доказателства.
Доц. Орманджиев коментира и хипотезите за евентуални неформални договорки, свързани със санкционни списъци, като ги определи като нереалистични в рамките на официален международен договор. Той беше категоричен, че подобни ангажименти не могат да бъдат записани „черно на бяло“, и подчерта, че всеки международен документ подлежи на ратификация от Народното събрание.
„Ако новото правителство не внесе проектозакон за ратификация, това би било изключително лош знак за международните ни отношения“, предупреди конституционалистът.
