Колежът „Матиаш Корвинус“ (MCC) в Будапеща е сред ключовите опорни точки на управлението на Виктор Орбан. Частната институция, финансирана основно чрез 10% дял в държавната петролна и газова компания, функционира като мозъчен тръст за националконсервативни идеи и елитна школа за кадри на партията „Фидес“.
Въпреки това, в кафене „Скрутън“ към MCC двама студенти открито изразяват симпатии към „Тиса“ – опозиционната партия, водена от Петер Мадяр, бивш кадър на „Фидес“, който заклеймява Орбан като корумпиран тиранин. След като разбират, че разговарят с кореспондент на The Economist, те внезапно отказват да продължат разговора за политика.
Мадяр вдъхновява унгарците – особено младите – както никой друг политик след завръщането на Орбан на власт през 2010 г. Част от възхода му се дължи на личната харизма и постоянните обиколки из страната, но най-силното му оръжие са атаките срещу корупцията.
От идването на Орбан на власт „Фидес“ в голяма степен е овладяла съдебната система и медиите, а приближени до премиера са натрупали огромни богатства. Нарушенията на върховенството на закона доведоха до замразяване на милиарди евро европейски средства, а икономическият растеж остава вял от края на 2022 г.
„Когато икономиката вървеше добре, хората не се дразнеха толкова от корупцията“, казва дългогодишен чуждестранен инвеститор в Унгария.
През март миналата година държавен одит разкри сериозни нередности във фондации, свързани с централната банка, с липсващ отчет за над 1 млрд. долара. В последния си индекс „Трансперънси интернешънъл“ определи Унгария като най-корумпираната държава в ЕС за трета поредна година.
Мадяр се появи на политическата сцена в началото на 2024 г., след като разкри опити във „Фидес“ да бъдат прикрити служители, замесени в случай на сексуално насилие над дете. Като дългогодишен член на партията и бивш съпруг на министър на правосъдието, той разполагаше с вътрешна информация. След като пое ръководството на „Тиса“, формацията спечели 30% на изборите за Европейски парламент през юни 2024 г.
Оттогава Мадяр действа предпазливо и дисциплинирано – позиционира се център-дясно, избягва открито либерални каузи и се фокусира върху корупцията, инфлацията и разпада на обществените услуги, особено здравеопазването. Той скъса с досегашните опозиционни партии, а кандидатите на „Тиса“ са предимно политически новаци с авторитет в местните общности.
Социологическите проучвания повече от година дават преднина на „Тиса“. Последното изследване на „Медиан“ показва 40% за „Тиса“ срещу 33% за „Фидес“. Медии, близки до властта, атакуват Мадяр с лични обвинения, които той отрича и които не намират широк обществен отзвук.
„Обвиненията не полепват по Мадяр, подобно на Тръмп“, коментира инвеститорът Кристиан Орбан (без роднинска връзка с премиера).
Преднината обаче не гарантира победа.
„Изборите ще бъдат свободни, но не и честни“, предупреждава политологът Петер Креко от мозъчния тръст Political Capital.
„Фидес“ разполага с огромно финансово и пропагандно предимство, включително чрез социални раздавания – разширени данъчни облекчения за майки и 13-а и 14-а пенсия за пенсионерите, както и доминиращ контрол върху обществените медии и регионалния печат.
Най-същественият фактор остава избирателната система, променена от Орбан. От 199 депутати 106 се избират в едномандатни райони, което структурно облагодетелства най-голямата партия. Според „Евразия груп“ „Тиса“ трябва да изпревари „Фидес“ с 4–5 пункта, за да постигне парламентарно мнозинство – цел, която засега изглежда постижима.
Орбан представя Мадяр като марионетка на ЕС, докато лидерът на „Тиса“ внимателно избягва асоциации с международни либерални кръгове, залагайки на вътрешното недоволство и темата за корупцията.