В българската политика липсва системен и смислен дебат по външнополитическите теми, въпреки че страната е пряко засегната от глобалните процеси. Това прави публичния разговор фрагментарен, а вземаните решения – неразбираеми и често изненадващи за обществото.
Пред БГНЕС социологът от Алфа Рисърч Боряна Димитрова заяви, че проблемът не е еднопосочен, а дълбоко противоречив.
„България не е малка къща на края на света“
От една страна, по думите ѝ, българските политици изглеждат „глухи“ за международните процеси. Основната причина е липсата на публичен дебат – водещите партии не представят ясно позициите си, нито в рамките на Европейския съюз, нито по ключови глобални въпроси. Така обществото няма база, върху която да изгради информирано мнение за това коя партия какви решения би подкрепила.
„България не е малка къща на края на света“, подчерта Димитрова и добави, че страната участва пряко в международните процеси, но външната политика рядко се превръща в системен обществен разговор. Решенията често се вземат внезапно и без предварително обсъждане.
„Събуждаме се или си лягаме вечер и виждаме, че България се е присъединила към някакъв пакт“, без обществен дебат или обяснение, посочи тя.
„Външната политика като горещ картоф“
По думите на социолога, това показва, че партиите имат свои външнополитически калкулации, но не ги споделят публично, което е сериозен демократичен дефицит.
Показателен пример за този модел е институционалното прехвърляне на отговорност, наблюдавано в края на президентския мандат на Румен Радев – размяната на реплики между правителството и президента кой е получил и кой е препратил поканата от президента Доналд Тръмп за „Съвета за мир“. Според Димитрова това е симптом на по-дълбок проблем – неглижиране на външната политика като публична тема.
„Стратегията на Радев е висока степен на неопределеност“
На този фон логично възниква въпросът дали е възможно един политик да няма ясна външнополитическа позиция. Според Димитрова поведението на Румен Радев – както през годините му като президент, така и след навлизането му в активната политика – се вписва в стратегия на неопределеност по ключови въпроси.
Тази неяснота не се ограничава само до външната политика, а обхваща и вътрешнополитически теми.
„Общи лозунги без ясно ‘как’“
Радев, по думите ѝ, остава на равнището на общи формули – борба с олигархията, справедливост, съдебна реформа, независимост – без конкретика как тези цели ще бъдат постигнати. По външнополитическите теми двусмислеността е още по-видима.
„Добра стратегия за избори, лоша за управление“
Този тип обтекаемост работи добре в предизборна кампания, защото не отблъсква различни групи избиратели и позволява „събиране“. Но като управленска стратегия тя е проблематична.
В момента, в който трябва да се подписват документи, да се гласува и да се вземат конкретни решения, неопределеността може да доведе до сериозно обществено разочарование, предупреди Димитрова.
„Избирателната активност ще се повиши“
Според данни на Алфа Рисърч интересът към политиката расте, особено сред младите. На следващите избори няма да се повторят рекордно ниските нива на участие. Младите поколения, дълго време смятани за най-апатични, вече показват по-висока ангажираност.
Те възприемат свободното движение и Европа като даденост и именно затова проевропейската ориентация е ключова за тях. По-голямата част от протестиращите в големите градове симпатизират на политически сили с ясно изразен проевропейски профил.
„Трудно е Радев да бъде представен като политик на промяната“
Според Боряна Димитрова Румен Радев не е нов политик и позициите му са добре познати – не само вербално, но и през действията му. Затова е трудно той да бъде представен като носител на радикална промяна.
Възприемането му като „нещо ново“ не произтича от ясно артикулиран политически проект – такъв все още няма – а от негодуванието срещу съществуващите партии. За много избиратели мотивацията е отрицателна – гласуване „против“, а не „за“.
По-скоро може да се говори за „вълна“, а не за политическо цунами, изразена в по-висока избирателна активност.
„Гребенът на вълната няма да е само за един“
Тази вълна няма да се насочи само към Радев, подчерта Димитрова. И други политически сили ще получат част от нея, а крайният резултат ще зависи от това как всички участници ще влязат в кампанията.
„В общество с висока емоционална и социална тревожност дори едно неочаквано събитие може да се окаже пусков механизъм за вот в една или друга посока“, заключи социологът.