Руски военнослужещ, сражавал се в елитното подразделение за безпилотни летателни апарати „Рубикон“, е дезертирал в Украйна. В интервю за проекта „Хочу жить“ той описва някои от тънкостите на руските операции с дронове.
Руснакът Мирослав Симонов твърди, че е бил вербуван в армията против волята си. Твърди се, че е бил задържан на улицата от полицията, която под заплаха от наказателни обвинения му е предложила избор или наборна служба с перспектива да бъде изпратен на фронта, или подписване на договор с Министерството на отбраната и присъединяване към логистичното подразделение, където баща му вече е служил.
След подписването на документите обаче Симонов твърди, че е бил назначен в подразделение за безпилотни летателни апарати, разположено в Луганска област. Той описва атмосферата в подразделението като сурова, с постоянен психологически натиск и физическо насилие. По-конкретно, Симонов си спомня различни унижения и заплахи за преместване в „месни“ подразделения, ако не е съгласен с командирите си.
Когато руското Министерство на отбраната започва да формира специално подразделение за безпилотни летателни апарати „Рубикон“, командирите на Симонов получават заповеди да изпратят там някои „бойни специалисти“. Според руснака, командирите не са били склонни да се откажат от добри специалисти, затова са изпратили него и още един войник, когото са смятали за „ненужен“.
Симонов описва ръководството на Рубикон като „случайни“ хора, които ценят лоялността и фанатизма над всичко у подчинените си. Но това не е попречило на командирите да мотивират лоялните фанатици със заплахи и сплашване.
В крайна сметка, след допълнително обучение, Симонов се озовава разположен близо до Купянск, където, по негови собствени думи, е служил като техник. Руснакът цитира епизода, когато руски дронове убиват случайно момиче в Купянск, като повратна точка за него.
Според Симонов, дронът е ударил „грешни координати“, но реакцията в общия чат на батальона и отношението на командването към инцидента все пак са били положителни.
Симонов твърди, че този епизод го е шокирал и го е мотивирал да избяга от фронта. Той е фалшифицирал документи за пътуване и е избягал в Русия, планирайки да пътува до Казахстан. Въпреки това е задържан у дома и се е върнал на фронта като щурмовак. След това той се обърнал към украинския проект „Хочу жить“, където получил инструкции как безопасно да премине през украинските позиции и да се предаде на украинските сили.
Симонов твърди, че сега иска да се бие за Украйна, защото е дълбоко негодувал срещу страната си, която „съсипа не само моя живот, но и живота на толкова много други“.