„Смея да твърдя, че в сравнение с останалите страни от Източна Европа и Европейския съюз в България имаме трудово законодателство със сериозна защита на работниците.“ Това каза за БТА президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров във връзка с отбелязването на 36-ата годишнина на синдиката на 17 февруари.
„През всички тези 36 години от КНСБ сме се борили за доверието на хората и сме се опитвали да взимаме решения, които пряко ги засягат – най-вече в икономически и социален план, да са в тяхна полза„, каза Димитров.
Имало е и плюсове, и минуси, спадове и възходи, допълни той относно борбата за правата на работещите и по-доброто трудово законодателство в страната. За съжаление, България остава най-бедната държава в ЕС, макар че за по-малко от пет-шест години доходите се удвоиха, каза президентът на КНСБ и даде като пример ръста на минималната работна заплата, която от 1 януари 2026 г. вече е 620,20 евро.
След ковид пандемията тя беше малко над 600 лв., припомни Димитров. Имаме и сериозен ръст на средните доходи, каза той.
Очакванията за редовен бюджет и повече средства
Пламен Димитров каза, че КНСБ очаква процедурата по изготвянето и приемането на редовен държавен бюджет за 2026 г., за да бъдат отправени исканията за по-високи възнаграждения за работещите в бюджетната сфера. Димитров очаква редовен бюджет да бъде приет в средата на годината. Дотогава, през март, трябва да има ново удължаване на вече удължения бюджет.
Продължаваме да твърдим, че нямаше нищо притеснително във втория променен вариант на редовния бюджет, който беше сериозно преработен и договорен между синдикатите и работодателите, каза Димитров, припомняйки казуса около първоначално предложения редовен бюджет, преработен, след което оттеглен, а впоследствие парламентът гласува удължаване на стария бюджет. Президентът на КНСБ каза, че колкото по-рано има редовен бюджет за настоящата година, толкова по-добре.
Минималното ни искане беше 10% увеличение на доходите. Това бяха около един милиард евро допълнително, коментира Димитров. В момента увеличението е 5% и то не важи за всички, каза той. По думите му работещите в сферата на образованието, науката, общинското здравеопазване и културата няма да получат нужното увеличение.
Заради липсата на увеличение на заплатите, по-високите сметки за електроенергия в началото на тази година и покачването на цените на стоките Димитров прогнозира нарастване на напрежението сред хората
Президентът на КНСБ коментира и възможността за повече средства за пенсионерите чрез предложението коледните и великденските добавки да бъдат гарантирани през законодателството. Ако ще има законова гаранция, тези добавки трябва да са за пенсионерите под линията на бедност и да бъдат финансирани целево от държавния бюджет, а не от осигурителните вноски, каза той.
Приемането на еврото
От самото начало КНСБ подкрепя членството на страната в еврозоната, като основната причина за това е ръстът на заплатите, който имаше в държавите, приели еврото, каза Пламен Димитров. Много важно обаче е какво можеш да си купиш с увеличените заплати и какво е ценовото равнище, допълни той. С 3,6% нарасна малката потребителска кошница, която КНСБ изследва, с най-важните 20 стоки и продукти, каза Димитров.
Той даде пример, че от много време млечните продукти в България са по-скъпи от тези в другите европейски страни и това според него не се дължи на еврото, а на друга нелоялна практика. По неговите думи проверките за нерегламентирано покачване на цените трябва да продължат. Санкциите също трябва да се повишат в този смисъл, каза президентът на КНСБ. Според него регулаторите трябва да върнат с проверките си доверието на гражданите.
Българската народна банка и търговските банки се справиха блестящо с процеса по смяната на валутата, коментира също Димитров.
За пазара на труда и работната сила
На последното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество Пламен Димитров поиска да бъдат обсъдени промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, който беше публикуван за обществено обсъждане. Димитров каза, че предложенията са направени без да минат през съвета за трудова миграция, а през междуведомствена работна група, оглавявана от вицепремиера в оставка Гроздан Караджов, като социалното министерство не е водещо. С увеличението на квотите се създава възможност за либерализация, някои механизми обаче допускат внос на работници без постоянно работно място, уточни Димитров.
„Не сме против вноса на работници, когато бизнесът реално има нужда от тях“, каза президентът на КНСБ. „Тази либерализация обаче не трябва да подкопава защитата на местния пазар и да създава предпоставки за нарушения на целия европейски трудов пазар“, допълни Димитров.
Той каза още, че работниците от трети страни трябва да имат постоянно работно място, за да се гарантират правата им и да няма дъмпинг на заплати. Димитров обясни, че едно от предложенията на КНСБ е да се използват възможностите за българските общности в Украйна и Молдова. Хора с българско самосъзнание биха могли да дадат траен демографски и икономически тласък, каза президентът на КНСБ.