За първи път Международният валутен фонд (МВФ) толкова открито критикува икономическия модел на Китай, наричайки го вреден за други страни и пораждащ разточителство вътре в самата страна. В годишния си преглед на китайската икономика – така наречената „Консултация по член IV“ – изпълнителните директори на Фонда призоваха Пекин да направи прехода към модел, фокусиран върху вътрешното потребителско търсене, „основен приоритет“, съобщава Bloomberg.
Документът, публикуван в сряда насред едноседмичната почивка по случай Лунната Нова година, съдържа редица твърдения, традиционно считани за запазена марка на американската политическа критика към Пекин.
Износът и юанът
МВФ обърна особено внимание на огромния излишък по текущата сметка на Китай. Според изчисленията на Фонда, излишъкът ще достигне 3,3% от БВП през 2025 г. – повече от два пъти повече от собствената прогноза на МВФ от 1,5% преди година. Изчисленията на Bloomberg, базирани на предварителни данни, дават още по-висока цифра – 3,7% от БВП, в резултат на рекордния излишък от 1,2 трилиона долара на китайския износ над вноса.
МВФ посочва политиката на валутния курс като един от ключовите фактори за този дисбаланс. МВФ изчислява, че юанът е подценен с приблизително 16% в търговско претеглено и коригирано спрямо инфлацията изражение – варирайки от 12,1% до 20,7%. Това означава, че китайските стоки са изкуствено по-евтини на световните пазари, докато вносът в Китай е по-скъп, което ограничава вътрешното търсене.
Представителят на Китай в борда на МВФ, Женсин Жан, отхвърли тези обвинения в изявление, като твърди, че растежът на китайския износ през 2025 г. е обусловен от „конкурентоспособността и иновативния потенциал“ на страната, както и от т. нар. „предварително зареждане“ чрез търговската политика на САЩ. Що се отнася до валутния курс на юана, Пекин настоява, че той се определя от пазарните сили и че валутната му политика е „ясна и последователна“.
„Неоправдана“ подкрепа
МВФ също така критикува амбициозната индустриална политика на Пекин. Според изчисленията на Фонда, фискалните разходи на правителството за подкрепа на приоритетни сектори възлизат на приблизително 4% от БВП към 2023 г. За сравнение, държавната помощ в Европейския съюз възлиза на по-малко от 1,5% от БВП през 2022 г. – по-малко от половината от тази на Китай.
МВФ препоръчва намаляване на „неоправданите“ мерки за индустриална подкрепа с приблизително 2% от БВП в средносрочен план. Според Фонда това ще увеличи производителността, ще намали неправилното разпределение на ресурсите и ще намали бюджетните разходи. Той отбелязва, че почти една трета от икономическия растеж на Китай миналата година е бил обусловен от нетния износ – т.е. превишаването на износа над вноса.
Дефлация и дългово бреме
Докладът разглежда специално заплахата от дефлация – думата „дефлация“ или нейните производни се използват над 60 пъти. МВФ отдава спада на цените на слабото потребителско търсене, причинено по-специално от дълбоката криза на пазара на недвижими имоти. Огромните дългове на местните власти също ограничават способността им да стимулират търсенето.
Ситуацията се изостря от нарастващия държавен дълг. Според МВФ, общият държавен дълг на Китай ще достигне почти 127% от БВП през 2025 г. – с 10 процентни пункта повече, отколкото през 2024 г. До 2034 г. той ще продължи да нараства, като тази година ще надхвърли 135% от БВП.
Анализаторите на Goldman Sachs предупредиха още през ноември 2024 г., че нарастващият експортен капацитет на Китай е нетно отрицателен за останалата част от световната икономика. В същото време те прогнозираха, че излишъкът на Китай може да достигне близо 1% от световния БВП през следващите три години – най-големият „за всяка държава в регистрираната история“, според икономистите на банката.
По-рано беше съобщено, че Китай се е превърнал в „нов вид суперсила“ – енергийна. Китай е инсталирал близо 900 гигавата слънчев капацитет, надвишавайки комбинирания капацитет на Европа и САЩ. Миналата година Китай генерира 1826 тераватчаса слънчева и вятърна енергия – пет пъти повече от енергийния еквивалент на всичките си ядрени бойни глави.