Седем партии влизат в новия парламент, ако изборите бяха днес – това показват данните от изследване на „Галъп“ по метода „лице в лице“ с таблети между 24 и 31 март сред 1013 души, по поръчка и финансиране на БНР. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.1% при 50-процентните дялове.
На базата на резултатите могат да се очакват гласоподаватели в широк диапазон около интервала между 2,6 и 2,9 милиона души.
Декларативната активност на база реално пребиваващи в страната гласоподаватели е 50%, но според официалните списъци тя се очаква да е чувствително по-ниска – например, в диапазон по-близък до 40%.
Прогнозите за активност обаче са изключително трудни и не са изключени сериозни колебания извън тези граници. Минимален дял от гласувалите се очаква да отбележат „Не подкрепям никого“.
Гласовете, подадени за партии, коалиции и кандидати, ако изборите бяха днес, показват следната картина в последните дни на кампанията.
За ГЕРБ и СДС биха гласували 28,2%, за БСП – 20,8%. Това са първите две формации.
За „Има такъв народ“ се очакват 12,9%, а за ДПС – 12,7%. На този етап е практически невъзможно да се определи коя от двете партии ще завърши на третото място – всичко зависи от различните типове мобилизация при двете партии.
„Демократична България“ с 6,1%, формацията „Изправи се! Мутри, вън!“ с 5,2% и ВМРО с 4,4% са близо помежду си, а не са и далеч от потенциалния ръб. Изгледите на тези формации зависят изцяло от последните дни и даже последните часове, както и от величината на бариерата и степента на „твърдост“ не електоратите.
Това се седемте формации, които биха били в парламента, ако изборите са сега.
Последните дни и часове обаче могат да нанесат промени. Например, коалицията Воля-НФСБ е с 3% и ще се надява на евентуално по-ниска бариера и предвидим вот.
С 1,6% е „Възраждане“, с 1,4% – АБВ, с 1,3% е формацията на Цветан Цветанов, с 0,6% е „Атака“ и т.н. За други партии вероятно ще гласуват 1,8%.
Изследването, проведено за Българското национално радио в периода 24-31 март, е сред 1013 пълнолетни българи и показва структурата на електоралните нагласи.
Големият въпрос е каква обществена поръчка ще даде българският народ на своя политически елит, заяви в интервю за БНР изпълнителният директор на „Галъп“ Първан Симеонов.
„Дали поръчка за предвидимост или поръчка за промяна, дали поръчка после да се състави някакво правителство, криво-ляво, или поръчка да се ходи на нови избори.“
Следизборната кампания ще е по-интересна от предизборната, прогнозира Симеонов. Той не изключва напрежение в самия изборен ден, включително протести, заради изнервената обстановка.
Кампанията ни се струва вяла, защото не можем да я отличим от общия изборен фон, в който живеем от лятото насам, смята Първан Симеонов.
Не ми се вярва тези избори да са грандиозно по-различни на тема честност от всякакви други избори, подчерта той.
„Национални избори по този начин трудно се крадат и обръщат. На местни избори е друго, защото там по-малки масиви гласове могат да повлияят.“
„Коронавирусът направи така, че в началото на кампанията имаше дори по-бодри очаквания за активност. Сега изборите попадат в най-високите точки или в платото, както говорят от Щаба, на случаите. Няма как да преценим точно каква ще е активността. Тя може да варира в много нестабилни параметри, много стабилно да варира“, коментира социологът.
Данните са от изследване на „Галъп“ по метода „лице в лице“ с таблети между 24 и 31 март сред 1013 души, по поръчка и финансиране на БНР. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.1% при 50-процентните дялове.
