Кирилски надпис от времето на цар Симеон Велики е установен върху находка, открита през изминалия археологически сезон в крепостта “Балък дере” край Хухла.
- Реклама -
Това обявиха от екипа на археолога Ивайло Кънев, който проучва обекта.
При проучването на крепостта “Балък дере” край ивайловградското село Хухла биват открити оловна пластина-амулет, прегъната през средата.
При извършване на консервационни дейности от проф. Веселина Инкова се забелязва плитко врязан надпис с кирилски букви.
В хода на неговото разчитане от д-р Георги Сингалевич с помощта рефлексно-преобразувателна фотография се стигна до предположението, че началото на текста е нанесено върху вътрешната страна на пластината.
Проучвателите внимателно я разгънали и са установили дълъг старобългарски кирилски надпис, седемредов от вътрешната и четириредов от външната страна на пластината.
Откриването на пластината-амулет е в културен пласт, където има множество материали от първата половина на X в.
Този факт насочва вниманието на археолозите към епохата на Златният век на цар Симеон (893-927 г.).
Учените започват да съпоставят историческите извори от началото на X в., които описват походите на българският владетел към Цариград, със епиграфският анализ на паметника, където се откроява архаичното изписване на буквите Ж и малка носовка, срещано сред паметниците от X в.
Кирилски надпис от времето на цар Симеон Велики е установен върху находка, открита през изминалия археологически сезон в крепостта “Балък дере” край Хухла.
- Реклама -
Това обявиха от екипа на археолога Ивайло Кънев, който проучва обекта.
При проучването на крепостта “Балък дере” край ивайловградското село Хухла биват открити оловна пластина-амулет, прегъната през средата.
При извършване на консервационни дейности от проф. Веселина Инкова се забелязва плитко врязан надпис с кирилски букви.
В хода на неговото разчитане от д-р Георги Сингалевич с помощта рефлексно-преобразувателна фотография се стигна до предположението, че началото на текста е нанесено върху вътрешната страна на пластината.
Проучвателите внимателно я разгънали и са установили дълъг старобългарски кирилски надпис, седемредов от вътрешната и четириредов от външната страна на пластината.
Откриването на пластината-амулет е в културен пласт, където има множество материали от първата половина на X в.
Този факт насочва вниманието на археолозите към епохата на Златният век на цар Симеон (893-927 г.).
Учените започват да съпоставят историческите извори от началото на X в., които описват походите на българският владетел към Цариград, със епиграфският анализ на паметника, където се откроява архаичното изписване на буквите Ж и малка носовка, срещано сред паметниците от X в.
