Федералната прокуратура на Белгия съобщи, че полицията е извършила претърсвания в резиденцията на служител на Европейския парламент и в офиса му в сградата на парламента в Брюксел заради предполагаема руска намеса, предаде www.rochesterfirst.com.
Прокурорите казаха в изявление, че офисът на заподозрения в Страсбург, където се намира седалището на Европейския парламент във Франция, също е бил претърсен в партньорство с агенцията за съдебно сътрудничество на ЕС, Евроюст, и френските съдебни власти.
Акциите са извършени по-малко от две седмици преди изборите в цяла Европа на 6-9 юни за избор на нов парламент на ЕС.
Разследването беше обявено миналия месец от белгийския премиер Александър Де Кроо, който каза, че разузнавателната служба на страната му е потвърдила съществуването на мрежа, опитваща се да подкопае подкрепата за Украйна. „Претърсванията са част от случай на намеса, пасивна корупция и членство в престъпна организация и са свързани с индикации за руска намеса, при което на членове на Европейския парламент е било обърнато внимание и им е било платено да популяризират руска пропаганда чрез новинарския уебсайт на Гласът на Европа“, казаха прокурорите.
Прокурорите казаха, че смятат, че служителят е изиграл „значителна роля в това“. Този месец ЕС забрани на „Гласът на Европа“ и на три други руски медии да излъчват в 27-членния блок. ЕС каза, че всички те са под контрола на Кремъл и са насочени към „европейските политически партии, особено по време на изборни периоди“. От началото на войната през февруари 2022 г. ЕС вече беше спрял Russia Today и Sputnik, наред с няколко други издания.
Де Кро каза миналия месец, че разследването е показало, че членовете на Европейския парламент са били потърсени и предлагани пари за насърчаване на руската пропаганда. „Според нашето разузнаване целите на Москва са много ясни. Целта е да се помогне за избирането на повече проруски кандидати в Европейския парламент и да се засили определен проруски наратив в тази институция“, каза той.
Страните от ЕС наляха милиарди евро в Украйна, заедно със значителни количества оръжия и боеприпаси. Те също така наложиха санкции на висши руски служители, включително президента Владимир Путин, банки, компании и енергийния сектор след пълномащабното нахлуване на Москва през февруари 2022 г.