4 януари 2021 | 00:00
123
София отбелязва 143 години от Освобождението на града от османско владичество. По повод събитието, в митрополитския храм „Света Неделя“ ще бъде отслужен благодарствен молебен в памет на загиналите воини. В столичния храм се е състояла първата заупокойна служба в памет на загиналите и Тържествен молебен за освобождението на столицата. На тях е присъствал лично генерал Гурко.
- Реклама -
По време на молебена ще бъдат спазени мерките за ограничаване разпространението на COVID-19. Гражданите могат да поднесат венци и цветя пред паметника на Българския опълченец, където от 11:00 часа до 13:00 часа ще има часови от Националната гвардейска част. Камбаните на столичните храмове ще озвучат града, за да припомнят на поколенията паметната дата от историята на София.
През януари 1878 година София е скована от студ. От няколко дни жителите на града чуват топовните гърмежи на задаващата се руска войска. Плевен вече е свободен. София чака. Турският военен началник Осман Нури паша предупреждава консулите на Франция, Австрия и Италия да напуснат града. Леандър Франсоа Рьоне льо Ге, Йозеф Валдхард и Виторио Позитано обаче решително отказват. Остават в София и това спасява града от опожаряване. София е притихнала от страх. Четири бесилки се люлеят в четирите ѝ краища. Турците са гневни; след падането на Плевен тук са докарали огромни количества храна и боеприпаси. Осман Нури паша обаче е наясно, че битката за София е обречена и заповядва изтегляне към Перник.
В нощта преди да отстъпи, той издава нареждане градът да бъде подпален, а българското население избито. Протестът на европейските консули срещу унищожаването на града и хората заплашва да предизвика дипломатически усложнения.
След много проведени битки, в нощта срещу 4 януари голяма част от турските войски напускат София, въпреки численото си превъзходство. Това е моментът, в който руските полкове решават да атакуват. Превземат конака и свалят турското знаме.
Операцията по превземането на града е по заповед на император Александър II, защото София се явява изключително важна стратегическа точка за по-нататъшно настъпление на руските войски в Тракия и основен пункт за снабдяване на турската армия с боеприпаси и продоволствие. На Османската империя са нанесени непоправими човешки и материални загуби.
Само една година след Освобождението, в далечния януари на 1879 г., по предложение на жители на София тогавашната градска управа приема решение всяка година 4 януари по нов стил да се отбелязва тържествено. Този ден по стар стил тогава е 23 декември – навечерието на Бъдни вечер за християните.
София отбелязва 143 години от Освобождението на града от османско владичество. По повод събитието, в митрополитския храм „Света Неделя“ ще бъде отслужен благодарствен молебен в памет на загиналите воини. В столичния храм се е състояла първата заупокойна служба в памет на загиналите и Тържествен молебен за освобождението на столицата. На тях е присъствал лично генерал Гурко.
- Реклама -
По време на молебена ще бъдат спазени мерките за ограничаване разпространението на COVID-19. Гражданите могат да поднесат венци и цветя пред паметника на Българския опълченец, където от 11:00 часа до 13:00 часа ще има часови от Националната гвардейска част. Камбаните на столичните храмове ще озвучат града, за да припомнят на поколенията паметната дата от историята на София.
През януари 1878 година София е скована от студ. От няколко дни жителите на града чуват топовните гърмежи на задаващата се руска войска. Плевен вече е свободен. София чака. Турският военен началник Осман Нури паша предупреждава консулите на Франция, Австрия и Италия да напуснат града. Леандър Франсоа Рьоне льо Ге, Йозеф Валдхард и Виторио Позитано обаче решително отказват. Остават в София и това спасява града от опожаряване. София е притихнала от страх. Четири бесилки се люлеят в четирите ѝ краища. Турците са гневни; след падането на Плевен тук са докарали огромни количества храна и боеприпаси. Осман Нури паша обаче е наясно, че битката за София е обречена и заповядва изтегляне към Перник.
В нощта преди да отстъпи, той издава нареждане градът да бъде подпален, а българското население избито. Протестът на европейските консули срещу унищожаването на града и хората заплашва да предизвика дипломатически усложнения.
След много проведени битки, в нощта срещу 4 януари голяма част от турските войски напускат София, въпреки численото си превъзходство. Това е моментът, в който руските полкове решават да атакуват. Превземат конака и свалят турското знаме.
Операцията по превземането на града е по заповед на император Александър II, защото София се явява изключително важна стратегическа точка за по-нататъшно настъпление на руските войски в Тракия и основен пункт за снабдяване на турската армия с боеприпаси и продоволствие. На Османската империя са нанесени непоправими човешки и материални загуби.
Само една година след Освобождението, в далечния януари на 1879 г., по предложение на жители на София тогавашната градска управа приема решение всяка година 4 януари по нов стил да се отбелязва тържествено. Този ден по стар стил тогава е 23 декември – навечерието на Бъдни вечер за християните.
