Един търтей броди из България.
Ту на джип, ту на хеликоптер.
Само броди.
Просто се размотава.
От място на място.
Обръща се към работещите като „работни пчелички“.
А той е търтей.
Цар.
Само раздава.
Пари раздава.
Сякаш от джоба си раздава.
Къса си залъка от устата.
Поти се от усилието.
Нека „работните пчелички“ работят.
А Търтеят броди.
Ту на джип, ту на хеликоптер.
И раздава.
Модерна поезия.
Бели стихове.
Няма смисъл.
Търтеят си броди.
Спете спокойно деца.
Любомир Аламанов