Навършват се 134 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Берлинският договор от 1878 година разпокъсва България – създава се васално на султана Княжество България в Северна България и Софийско, Южна България се обособява в отделна област под името Източна Румелия начело с генерал-губернатор, назначаван от Високата порта, а Одринска Тракия и Македония остават в Османската империя.

Веднага след разпокъсването започва всенародно движение за обединяване на разкъсаните части на България. През 1885 година в Пловдив е образуван Български таен централен революционен комитет начело със Захари Стоянов, който започва подготовка за Съединението.

На 6 септември чети от Пловдивско влизат в града и със съдействието на армията, командвана от майор Данаил Николаев, арестуват генерал-губернатора Гаврил Кръстевич и обявяват Съединението.

Актът е подкрепен от княз Александър Батенберг и правителството на Княжество България, но Русия се обявява против и изтегля офицерите си от армията. В същото време Сърбия настоява за териториални компенсации и обявява война. Въпреки липсата на опитни командири българската войска разбива сръбската и така Съединението е утвърдено.

В международен план то е уредено със спогодба между България и Османската империя от 20 януари 1886 година, а Великите сили го признават с Топханенския акт от 24 март 1886-а.

Празникът ще бъде отбелязан с множество събития в цялата страна. Президентът Румен Радев ще участва в смяната на караула в 12 часа пред президентската институтуция. А в 21:30 часа ще произнесе слово на пл. Съединение в Пловдив. Председателят на парламента Цвета Караянчева също ще присъства на честванията в Пловдив. В 11:30 часа пред Мавзолея-костница на княз Александър I Батенберг на бул. „Васил Левски“ ще се състои церемония по отбелязване на 134-та годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.