Върховният административен съд отмени Решение № 180 от 30 март 2022 г. на Министерския съвет за изменение на Решение № 144 на Министерския съвет от 2022 г. за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна и за изменение на Националния план за действие при временна закрила в Република България. По силата му те могат да получават временна закрила и без изричното им волеизявление и регистрация за ползване на временна закрила, в срок до 15 април 2022 г.
- Реклама -
Върховните магистрати приемат, че предвиденият в решението на Министерски съвет срок представлява рестриктивно условие, което противоречи на правото на ЕС. Също така държавите – членки нямат право да приемат по-неблагоприятни условия от тези, определени в Директива 2001/55/EO. Предвидените минимални стандарти имат за цел да осигурят в най-голяма степен правата на уязвимите групи лица и да гарантират оптималното им възприемане от държавите-членки, по начин по който националното им законодателство да отговори на нуждите от международна закрила. Обжалваното решение влиза в противоречие с тези цели и по този начин не може да отговори на необходимостта от гарантиране на безопасното преминаване на лицата с цел завръщане в тяхната държава или регион по произход.
Атакуваното решение противоречи и на разпоредбите на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Според разпоредбите му временна закрила се предоставя в случай на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат държавата си по произход, поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на съответната държава или в отделен район от нея, и които не могат по тези причини да се завърнат там. От разпоредбите на ЗУБ е видно, че законодателят е дал изчерпателна нормативна регламентация на института на временната закрила, включително и на правата на нуждаещите се от такава закрила. Не е предвидена обаче възможност тя да бъде получавана без регистрация на лицата и да бъде ограничена до определена дата.
Незаконосъобразно е и предвиденото в обжалваното решение лица с чуждо гражданство или без гражданство да получават временна закрила, без изричното им волеизявление. Това ги лишава от възможността да изберат да кандидатстват за незабавна закрила или да кандидатстват за индивидуална международна закрила, каквато възможност им е предоставена по силата на Решение за изпълнение (EC) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 година и член 17 и член 19 от Директива 2001/55/ЕО.
Европейската комисия е приложила извънредни мерки заради войната в Украйна и държавите-членки не могат да приемат законодателни решения, които противоречат на основните принципи на правото, с единствения мотив да сведат до минимум формалностите поради спешността на ситуацията.
Решението по административно дело № 3789 от 2022 г. може да бъде обжалвано пред петчленен състав на ВАС.
Върховният административен съд отмени Решение № 180 от 30 март 2022 г. на Министерския съвет за изменение на Решение № 144 на Министерския съвет от 2022 г. за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна и за изменение на Националния план за действие при временна закрила в Република България. По силата му те могат да получават временна закрила и без изричното им волеизявление и регистрация за ползване на временна закрила, в срок до 15 април 2022 г.
- Реклама -
Върховните магистрати приемат, че предвиденият в решението на Министерски съвет срок представлява рестриктивно условие, което противоречи на правото на ЕС. Също така държавите – членки нямат право да приемат по-неблагоприятни условия от тези, определени в Директива 2001/55/EO. Предвидените минимални стандарти имат за цел да осигурят в най-голяма степен правата на уязвимите групи лица и да гарантират оптималното им възприемане от държавите-членки, по начин по който националното им законодателство да отговори на нуждите от международна закрила. Обжалваното решение влиза в противоречие с тези цели и по този начин не може да отговори на необходимостта от гарантиране на безопасното преминаване на лицата с цел завръщане в тяхната държава или регион по произход.
Атакуваното решение противоречи и на разпоредбите на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Според разпоредбите му временна закрила се предоставя в случай на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат държавата си по произход, поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на съответната държава или в отделен район от нея, и които не могат по тези причини да се завърнат там. От разпоредбите на ЗУБ е видно, че законодателят е дал изчерпателна нормативна регламентация на института на временната закрила, включително и на правата на нуждаещите се от такава закрила. Не е предвидена обаче възможност тя да бъде получавана без регистрация на лицата и да бъде ограничена до определена дата.
Незаконосъобразно е и предвиденото в обжалваното решение лица с чуждо гражданство или без гражданство да получават временна закрила, без изричното им волеизявление. Това ги лишава от възможността да изберат да кандидатстват за незабавна закрила или да кандидатстват за индивидуална международна закрила, каквато възможност им е предоставена по силата на Решение за изпълнение (EC) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 година и член 17 и член 19 от Директива 2001/55/ЕО.
Европейската комисия е приложила извънредни мерки заради войната в Украйна и държавите-членки не могат да приемат законодателни решения, които противоречат на основните принципи на правото, с единствения мотив да сведат до минимум формалностите поради спешността на ситуацията.
Решението по административно дело № 3789 от 2022 г. може да бъде обжалвано пред петчленен състав на ВАС.
