Обществото ни се нуждае от промяна на управленския модел и оздравяване на отношенията между гражданите и държавата. Това е основният извод от продължилото няколкомесечно обществено обсъждане на проекта за Национален стратегически документ на България, представен на три етапа от Стратегическият съвет към президента. В резултат на обществената дискусия и след отчитане на направените предложения Стратегическият съвет предоставя на вниманието на гражданите цялостното съдържание на предложения проект за „За отговорно управление с участие на гражданите“.
В проекта се посочва, че дори данните, потвърдени официално от правителството в анализ, свързан с подготовката на национален стратегически документ до 2030 г., отчитат редица негативни и крайно тревожни тенденции към 2020 г. Сред тях са висока смъртност, лош здравен статус на нацията; ниска раждаемост; висока емиграция на трудоспособно население; задълбочаващи се дефицити в качеството на образованието и професионалните компетентности, духовността и възпитанието; драстични и нарастващи социални неравенства, бедност и изключване. Населението на страната продължава да намалява и към края на 2019 г. за пръв път в следвоенната история спадна под 7 млн. души, регистрирайки около 7 процента кумулативен спад за последния десетгодишен период, а прогнозите на НСИ сочат, че за 2020-2080 г. населението ще се стопи с 30%.
На базата на официално отчетените тревожни тенденции Стратегическият съвет обобщава, че Националната програма за развитие България 2020 не е осъществила целите и приоритетите си, което се дължи на начина на подготовката и реализацията на документа, свързани с дълбоки, системни дефекти на модела на управление на държавата и на отношенията между държавата и гражданите. В проекта се посочва, че заложените от правителството цели за 2030 г. изглеждат привлекателни, но са със заложени нереалистични индикатори на напредък и няма как да бъдат изпълнени при настоящия модел на политическо и управленско мислене и действие, който е бил в основата на множеството негативни тенденции през последните десет години.
„Политическото и властово статукво, т.е. наложеният и упорито защитаван неприемлив начин на управление на държавата, се превръща в препятствие за дългосрочното развитие на страната ни. Затова реализацията на националната държавническа стратегия предполага осигуряване на предварителна предпоставка – дълбоко реформиране на държавата, най-вече на модела, по който се получава и упражнява властта“, подчертава Стратегическият съвет.
„Нужни са солидни гаранции, че всеки, който е получил власт от гражданите, ще я упражнява по задължителни стандарти, ще се отчита и ще носи реална отговорност. В това отношение ключови са функциите на съдебната власт, но и там се наблюдават сериозни проблеми, които са сред основните причини за кризата на държавността в България“, пише в проекта на Национален стратегически документ. В същото време се отчита, че възможностите за упражняване на пряка демокрация са практически сведени до минимум поради изкуствени нормативни ограничения. Незабавно трябва да се отговори на очакванията на българското общество за осигуряване на честни и свободни избори и ефективен следизборен контрол. Органите, които трябва да следят за недопускане и отстраняване на нарушенията на изборните права на гражданите, да бъдат заставени да прилагат единен стандарт и да прекратят прикриването на такива нарушения. Същото важи за масираната партийно-политическа употреба на администрацията за изборни цели.
Стратегическият съвет подчертава, че всяко управленско решение трябва да бъде поставяно преди всичко на тест и аргументирано с това дали допринася за развитието на човешкия и социалния капитал на нацията. „Стратегическата мисия на българската държава е да осигурява в максимална степен благоприятното формиране, развитие и реализация на човешкия потенциал“, пише в проекта. За да се преодолеят негативните процеси в страната, са откроени няколко цели: поетапно забавяне и овладяване на демографската криза; подобряване на качеството на националния човешки потенциал (чрез повишаване на образоваността, квалификацията, мотивацията за трудова реализация на българите); устойчиво интелигентно икономическо развитие, основано на наука и иновации и на качествено подобрена среда за бизнес и предприемачество, но подчинено на ценностния приоритет на човешкото развитие и на съвременни екологични стандарти.
Стратегическият съвет подчертава, че за да не останат предложените промени добри пожелания, основната част от измененията в модела на управление трябва да бъдат подкрепени с конституционни и законови промени, гарантиращи ефективното прилагане на модела на основата на гореописаните принципи. Нужни са солидни гаранции, че всеки, който е получил власт от гражданите, ще я упражнява по задължителни стандарти, ще се отчита и ще носи реална отговорност.
Снимка: Булфото