Третата вълна на пандемията наистина вече затихва, имаме сериозен спад на спешните повиквания. Това каза говорителят на Центъра за спешна медицинска помощ в София Катя Сунгарска по бТВ.
- Реклама -
„Поради намаляването на сигналите не се случва забавяне на линейки от порядъка на 6-7 часа. Ако преди се оставяха по над 100 адреса на изчакване от едната смяна, сега вече са по 2-3, 10-20 максимум. Кадровият дефицит е многогодишен. „Спешна помощ“ е много тежко за работа място. Едно е да си в кабинет на топло, на светло, на защитено, друго е да летиш по улиците“, коментира Сунгарска.
По думите ѝ с всяко едно качване в линейката има огромен риск и за пътнотранспортно произшествие.
„Голяма част от екипите се прекръстват и преди да се качат. През тези 12 часа не се хранят, не пият дори вода, защото няма къде да отидат за едни естествени нормални нужди, защото почти нямат време да се приберат до централата. Те са от адрес на адрес. Покрай пандемията сега агресиите към екипите ни са доста по-малко. Винаги сме буфер между пациента и неговия страх. Спомням си преди пандемията един човек ни извика с някакви животозастрашаващи симптоми, а на място се оказа, че човекът е доста почерпен. Извадил е огнестрелно оръжие и е казал на доктора да седне на масата, за да му прави компания. След това е извадил нож и е започнал да го слага между пръстите му“, разказа Сунгарска.
Третата вълна на пандемията наистина вече затихва, имаме сериозен спад на спешните повиквания. Това каза говорителят на Центъра за спешна медицинска помощ в София Катя Сунгарска по бТВ.
- Реклама -
„Поради намаляването на сигналите не се случва забавяне на линейки от порядъка на 6-7 часа. Ако преди се оставяха по над 100 адреса на изчакване от едната смяна, сега вече са по 2-3, 10-20 максимум. Кадровият дефицит е многогодишен. „Спешна помощ“ е много тежко за работа място. Едно е да си в кабинет на топло, на светло, на защитено, друго е да летиш по улиците“, коментира Сунгарска.
По думите ѝ с всяко едно качване в линейката има огромен риск и за пътнотранспортно произшествие.
„Голяма част от екипите се прекръстват и преди да се качат. През тези 12 часа не се хранят, не пият дори вода, защото няма къде да отидат за едни естествени нормални нужди, защото почти нямат време да се приберат до централата. Те са от адрес на адрес. Покрай пандемията сега агресиите към екипите ни са доста по-малко. Винаги сме буфер между пациента и неговия страх. Спомням си преди пандемията един човек ни извика с някакви животозастрашаващи симптоми, а на място се оказа, че човекът е доста почерпен. Извадил е огнестрелно оръжие и е казал на доктора да седне на масата, за да му прави компания. След това е извадил нож и е започнал да го слага между пръстите му“, разказа Сунгарска.
