Не през лятото, а към края на годината. Това е оптимистичният сценарий за постигането на бленувания колективен имунитет у нас, а и в Европа. Такава прогноза направи в ефира на БНТ вирусологът проф. Радостина Александрова. Думите й идват в разрез с казаното от здравния министър преди дни, според чийто оптимистичен сценарий постигаме заветните 70% с имунен отговор срещу COVID-19 най-късно през август.
- Реклама -
Според проф. Радостина Александрова обаче това може да се постигне от страните, които са по-напред в изпълнението на имунизационните си планове и ваксинират с по-бързи темпове. Такава държава е например САЩ. Европа обаче изпитва сериозни затруднения заради недостиг на количества, а България пък е една от страните, които са последни по брой имунизирано население. В този смисъл прогнозата на здравния министър проф. Костадин Ангелов изглежда изненадваща.
Появи се и малко повече яснота относно хвърленото във въздуха предложение миналата седмица за смесването на две различни по технология ваксини. Вчера стана ясно, че хората, които не желаят втора инжекция от Оксфордския препарат, ще могат да се ваксинират с иРНК ваксина, но не по-рано от 84 дни след първата инжекция. Миналата седмица обаче думите на здравния министър предизвикаха остри реакции сред експерти, защото научни данни за ползите от ваксинационен коктейл няма и съответно предложението не стъпва върху категорични доказателства.
„Самият факт, че са предприети подобни проучвания показва, че не се очаква да настъпи някаква невероятна драма. Понеже наистина няма данни за резултатите и хората от много страни задават въпроса, медицински специалисти напомниха, че и при двата вида ваксини мишената е една и съща – шипчето на вируса. Много е важно и разстоянието между двете дози“, посочи проф. Радостина Александрова.
„Предварителните данни показват, че такава комбинация може би ще доведе до по-добър клетъчен имунен отговор, но тези изследвания са правени при модели и животни. Хората обаче би трябвало да имат спокойствие, че могат да постъпят така, както им диктува сърцето – тромбозите са редки събития и ако хората са спокойни, могат да се ваксинират с Оксфордската ваксина. Другите могат да я сменят“, посочи още вирусологът.
Не през лятото, а към края на годината. Това е оптимистичният сценарий за постигането на бленувания колективен имунитет у нас, а и в Европа. Такава прогноза направи в ефира на БНТ вирусологът проф. Радостина Александрова. Думите й идват в разрез с казаното от здравния министър преди дни, според чийто оптимистичен сценарий постигаме заветните 70% с имунен отговор срещу COVID-19 най-късно през август.
- Реклама -
Според проф. Радостина Александрова обаче това може да се постигне от страните, които са по-напред в изпълнението на имунизационните си планове и ваксинират с по-бързи темпове. Такава държава е например САЩ. Европа обаче изпитва сериозни затруднения заради недостиг на количества, а България пък е една от страните, които са последни по брой имунизирано население. В този смисъл прогнозата на здравния министър проф. Костадин Ангелов изглежда изненадваща.
Появи се и малко повече яснота относно хвърленото във въздуха предложение миналата седмица за смесването на две различни по технология ваксини. Вчера стана ясно, че хората, които не желаят втора инжекция от Оксфордския препарат, ще могат да се ваксинират с иРНК ваксина, но не по-рано от 84 дни след първата инжекция. Миналата седмица обаче думите на здравния министър предизвикаха остри реакции сред експерти, защото научни данни за ползите от ваксинационен коктейл няма и съответно предложението не стъпва върху категорични доказателства.
„Самият факт, че са предприети подобни проучвания показва, че не се очаква да настъпи някаква невероятна драма. Понеже наистина няма данни за резултатите и хората от много страни задават въпроса, медицински специалисти напомниха, че и при двата вида ваксини мишената е една и съща – шипчето на вируса. Много е важно и разстоянието между двете дози“, посочи проф. Радостина Александрова.
„Предварителните данни показват, че такава комбинация може би ще доведе до по-добър клетъчен имунен отговор, но тези изследвания са правени при модели и животни. Хората обаче би трябвало да имат спокойствие, че могат да постъпят така, както им диктува сърцето – тромбозите са редки събития и ако хората са спокойни, могат да се ваксинират с Оксфордската ваксина. Другите могат да я сменят“, посочи още вирусологът.
