"България предлага да бъде създадена временна европейска рамка за държавни помощи заради настоящата криза с цените на електроенергията" това каза министърът на енергетиката Андрей Живков в рамките на заседанието на Съвeт „Транспорт, телекомуникации и енергетика“, част Енергетика, което се провежда в Люксембург.

Енергийните министри на страните от Европейския съюз обсъждат влиянието на нарастващите цени на енергията и възможните мерки, които могат да се предприемат както на европейско, така и на национално ниво.

"Нашата страна подкрепя възможността за създаване на европейски кризисен фонд, който да мобилизира финансови ресурси чрез продажба на допълнителни количества квоти за емисии парникови газове, освободени от резерва за пазарна стабилност", уточни Живков.

"Забавянето на икономиките в ЕС ще окаже допълнителна тежест върху българската икономика предвид силната й свързаност с европейските пазари, особено в сектори като машиностроенето, текстилната индустрия, производството на електроника, добивната индустрия, строителството и др.", каза още енергийният министър.

Той заяви още, че в допълнение на вече предприетите други временни мерки за повишаване на прозрачността и подобряване на функционирането на енергийния пазар и засилване на регулаторния контрол, България планира реализацията на временна програма за компенсиране на небитови крайни клиенти в периода 1 октомври - 30 ноември 2021 г., с общ бюджет от приблизително 225 млн. евро.

"Чрез развитието на междусистемните връзки със съседните страни Гърция и Сърбия държавите от Югоизточна и Централна Европа ще имат достъп до алтернативни доставки от Каспийския регион", подчерта енергийният министър.

Той акцентира и върху други приоритетни проекти, изпълнявани от България, които имат значение за целия регион на Югоизточна Европа: разширението на подземното газово хранилище Чирен, участието ни в терминала за втечнен природен газ край Александруполис и други.

Според него, разширението на ПГХ „Чирен“ ще представлява ценна добавка към инструментариума за осигуряване на допълнителна гъвкавост на газопреносните системи на европейско равнище.