Не ми излиза от ума изражението на вътрешния министър Демерджиев, когато пред журналисти вчера отговаряше на въпроси за ареста на строителния магнат Велико Желев. Гледах репортажа по новините и ми хрумна, че ако спра звука, ще видя не силов министър и самоуверен правоохранител, а притеснен, неловко усмихнат човек, който сякаш се извинява за нещо, приведен пред микрофоните. Демерджиев поначало е речовит, възпитан, с лустрото на успешен адвокат, какъвто беше преди да влезе в политиката. Помня, че отказа на Бойко Рашков да му стане заместник в МВР по времето на кабинета на Кирил Петков. Личеше му, че е амбициран за по-значителен пост, който да отговаря на публично заявената му стръв да бори корупцията и да счупи чадъра, опънат над главата на главния прокурор Гешев от менторите му в сянка. Ама колко да е дебела тази сянка, щом невъзпитаните карикатуристи всеки ден вадят корпулентните им телеса на показ. Само БНТ, БТВ и Нова още не смеят да гъкнат за тандема Борисов-Пеевски поименно като създател и телохранител на главния прокурор Гешев. Ама и на Демерджиев ръбовете се позагладиха откак е служебен министър на Румен Радев за втори път. По-умерен е в приказките си и май повече отпреди разгръща тревата. Явно страхът за пореден път побеждава добрите намерния барабар с добрите маниери. Да, МВР направи акция в ТЕЦ-овете на енергийния бос Ковачки преди броени дни. Но ако не беше прокуратурата на Кьовеши, май нищо нямаше да се разбере за мушенгиите му с въглеродните емисии за сметка на клетите данъкоплатци, този път и европейски. Ковачки щеше да продължи да си трупа милионите от спестено ДДС, от игричките с цената на електроенергията, от неплатените квоти за безсрамното замърсяване на въздуха след изгарянето на мафиотския боклук в централите му. Отгоре на всичко някой го предупреди да се чупи овреме в Дубай докато ГДБОП тараши в офисите му и описва документи. А остана усещането за провален сценарий, за отново свирен мач в битката срещу корупцията. И преди да стане ясно, че Бойко си е избрал преди години Цацаров за главен прокурор, той като кандидат за поста в интервю с мен тогава обяви, че корупцията у нас е държавна политика. Подтекстът беше, че един вид няма кой и как да я срази. Наследникът му Гешев доразви това покъртително прозрение блестящо. Превърна го в аксиома, не, в диагноза на всяко заклинание за политическа стабилност, с което публиката бива упоявана редовно предизборно като пъпчив юноша в чалготека с евтин райски газ. Сигурно затова поредната група министри, служебни или не, решени като младия Крум Зарков да борят диктатурата на прокуратурата на ниво Министерски съвет, или като вътрешния министър Демерджиев в коалиция с регионалния Шишков да осветят кражбите от магистралите, приличат все повече на ентусиасти. Които се въздържат да псуват пред камерите от отчаяние, че усилията им са обречени при все доброто им възпитание за разлика от повечето познати животни в родния политически зверилник. Поне към такива печални размисли води и епизодът с ареста на Велико Желев, могъщият собственик на могъщата компания „Хидрострой“. И на други , де… Не случайно е считана за голямото куче-касичка на ГЕРБ и ДПС, захранваното куче с проценти от предрешени обществени поръчки за големите инфраструктурни проекти. Освен това, знае се, че кучето-касичка плюе ежемесечно парични подаяния за сайтовете и медиите, прославящи Борисов, Пеевски и Гешев. А тези сайтове са много и са силни в плюенето. Явно затова министър Демерджиев беше принуден публично да тълкува с известна неловкост факта, че Велико Желев е задържан не след съвместните им разкрития с регионалния министър Шишков за мистериозно изтънелия асфалт по Северната тангента, например, а защото Велико бил упражнявал принуда над свой служител, по чийто сигнал прокуратурата се е задействала с отзивчивостта и бързината на частна линейка. Е, по-мъгляво обяснение или обвинение от това за „принуда на служител“ едва ли може да се измисли. Дори и студентите по право са наясно, че то ще падне в съда. И очаквано днес строителният бос беше пуснат от ареста срещу мижавата парична гаранция от 20 хиляди лева. Това разбира се е тъп скеч, поредната игра на жмичка не просто с Европейската прокуратура, която била дала рамо на нашите министри да извадят скандалните проби от липсващия асфалт. Подигравката е за всички – от президента с амбициите му да властва до последната лелка дори, влюбена в ГЕРБ или в щедрата душа на дарителя Пеевски. Просто излагацията е национална, многопартийна и надпартийна. Темида все по–видимо изглежда като жертва на домашно насилие, в което шамарите и юмруците ги раздава Гешев, а покровителите му, докато отново драпат за власт, си правят оглушки за предсмъртните й вопли. И вече наистина няма време за добро салонно възпитание. Време е за въстание.
„8-и март: Темида е жертва на домашно насилие“ – малката проповед от еп. 196 на „Честно казано с Люба Кулезич”
Не ми излиза от ума изражението на вътрешния министър Демерджиев, когато пред журналисти вчера отговаряше на въпроси за ареста на строителния магнат Велико Желев. Гледах репортажа по новините и ми хрумна, че ако спра звука, ще видя не силов министър и самоуверен правоохранител, а притеснен, неловко усмихнат човек, който сякаш се извинява за нещо, приведен пред микрофоните. Демерджиев поначало е речовит, възпитан, с лустрото на успешен адвокат, какъвто беше преди да влезе в политиката. Помня, че отказа на Бойко Рашков да му стане заместник в МВР по времето на кабинета на Кирил Петков. Личеше му, че е амбициран за по-значителен пост, който да отговаря на публично заявената му стръв да бори корупцията и да счупи чадъра, опънат над главата на главния прокурор Гешев от менторите му в сянка. Ама колко да е дебела тази сянка, щом невъзпитаните карикатуристи всеки ден вадят корпулентните им телеса на показ. Само БНТ, БТВ и Нова още не смеят да гъкнат за тандема Борисов-Пеевски поименно като създател и телохранител на главния прокурор Гешев. Ама и на Демерджиев ръбовете се позагладиха откак е служебен министър на Румен Радев за втори път. По-умерен е в приказките си и май повече отпреди разгръща тревата. Явно страхът за пореден път побеждава добрите намерния барабар с добрите маниери. Да, МВР направи акция в ТЕЦ-овете на енергийния бос Ковачки преди броени дни. Но ако не беше прокуратурата на Кьовеши, май нищо нямаше да се разбере за мушенгиите му с въглеродните емисии за сметка на клетите данъкоплатци, този път и европейски. Ковачки щеше да продължи да си трупа милионите от спестено ДДС, от игричките с цената на електроенергията, от неплатените квоти за безсрамното замърсяване на въздуха след изгарянето на мафиотския боклук в централите му. Отгоре на всичко някой го предупреди да се чупи овреме в Дубай докато ГДБОП тараши в офисите му и описва документи. А остана усещането за провален сценарий, за отново свирен мач в битката срещу корупцията. И преди да стане ясно, че Бойко си е избрал преди години Цацаров за главен прокурор, той като кандидат за поста в интервю с мен тогава обяви, че корупцията у нас е държавна политика. Подтекстът беше, че един вид няма кой и как да я срази. Наследникът му Гешев доразви това покъртително прозрение блестящо. Превърна го в аксиома, не, в диагноза на всяко заклинание за политическа стабилност, с което публиката бива упоявана редовно предизборно като пъпчив юноша в чалготека с евтин райски газ. Сигурно затова поредната група министри, служебни или не, решени като младия Крум Зарков да борят диктатурата на прокуратурата на ниво Министерски съвет, или като вътрешния министър Демерджиев в коалиция с регионалния Шишков да осветят кражбите от магистралите, приличат все повече на ентусиасти. Които се въздържат да псуват пред камерите от отчаяние, че усилията им са обречени при все доброто им възпитание за разлика от повечето познати животни в родния политически зверилник. Поне към такива печални размисли води и епизодът с ареста на Велико Желев, могъщият собственик на могъщата компания „Хидрострой“. И на други , де… Не случайно е считана за голямото куче-касичка на ГЕРБ и ДПС, захранваното куче с проценти от предрешени обществени поръчки за големите инфраструктурни проекти. Освен това, знае се, че кучето-касичка плюе ежемесечно парични подаяния за сайтовете и медиите, прославящи Борисов, Пеевски и Гешев. А тези сайтове са много и са силни в плюенето. Явно затова министър Демерджиев беше принуден публично да тълкува с известна неловкост факта, че Велико Желев е задържан не след съвместните им разкрития с регионалния министър Шишков за мистериозно изтънелия асфалт по Северната тангента, например, а защото Велико бил упражнявал принуда над свой служител, по чийто сигнал прокуратурата се е задействала с отзивчивостта и бързината на частна линейка. Е, по-мъгляво обяснение или обвинение от това за „принуда на служител“ едва ли може да се измисли. Дори и студентите по право са наясно, че то ще падне в съда. И очаквано днес строителният бос беше пуснат от ареста срещу мижавата парична гаранция от 20 хиляди лева. Това разбира се е тъп скеч, поредната игра на жмичка не просто с Европейската прокуратура, която била дала рамо на нашите министри да извадят скандалните проби от липсващия асфалт. Подигравката е за всички – от президента с амбициите му да властва до последната лелка дори, влюбена в ГЕРБ или в щедрата душа на дарителя Пеевски. Просто излагацията е национална, многопартийна и надпартийна. Темида все по–видимо изглежда като жертва на домашно насилие, в което шамарите и юмруците ги раздава Гешев, а покровителите му, докато отново драпат за власт, си правят оглушки за предсмъртните й вопли. И вече наистина няма време за добро салонно възпитание. Време е за въстание.