Емблематичната пиеса на Иван Радоев „Човекоядката“ се завръща на театралната сцена, носейки със себе си не само спомена за една от най-смелите сатири на социализма, но и актуално звучене за съвременните манипулации. Постановката, дело на режисьора Минчо Събев, събира на едно място „артисти със сребро в косите“ – ветерани на българския театър, които вдъхват нов живот на обитателите на старческия дом в пиесата.
В ролите влизат любими лица като Дидо Мачев и Клара Армандова, която се превъплъщава в образа на госпожа Аномалия. Режисьорът Минчо Събев, който има дългогодишна връзка с творчеството на Радоев, споделя, че идеята за възраждането на пиесата е провокирана от срещата му с групата актьори ветерани.
„Като ги видях, казах: Ами за вас най-подходящата пиеса е ‘Човекоядката’, защото тя се развива с герой на вашата възраст“, разказва Събев. Той допълва, че за първи път пиесата се поставя с автентичен състав, където „всичките са пенсионери на възраст, която могат да бъдат в старския дом“.
Метафората за съвременните човекоядци
Въпреки заглавието, пиесата не разказва за физическо унищожение, а за нещо много по-страшно – изяждането на човешката душа и достойнство. Според режисьора темата е болезнено актуална и днес. „Тази ‘Човекоядка’ ни заобикаля и нас сега и в момента навсякъде. Има човекоядци около нас постоянно, в лицето на някои водещи хора в държавата“, споделя Събев и допълва: „Те ядат от него най-ценното нещо – чистотата му.“
Клара Армандова припомня думите на самия автор, които звучат като поетичен афоризъм: „Човекът е една незавършена усмивка, разказвана от цвете.“ Според нея пиесата носи послание към младите хора да се замислят „къде живеем, как живеем и защо вървим пред идолите“.
Исторически парадокси и цензура
Историята на „Човекоядката“ е белязана от куриозни моменти, свързани с бившия Първи – Тодор Живков. Минчо Събев си спомня разказите за премиерата в Театър „София“ преди десетилетия, когато Живков е бил поканен, за да „легализира“ спектакъла. След представлението той дори защитава пиесата пред колектива с думите: „Аз в момента идвам от едно заседание на Централния комитет, където такива работи съм говорил, че охо, аз ако ги кажа, ако бях редови член, мен ще ме изключат от партията.“
Радостта на актьорите обаче е кратка. Само дни по-късно, след ловен излет с приближени, които критикуват вкуса му, във вестник „Литературен фронт“ излиза унищожителна редакционна статия. Въпреки перипетиите и опитите за цензура, пиесата успява да се задържи на сцена и да се изиграе над 400 пъти в оригиналната си постановка.
Автентичност и кауза
Новата продукция се реализира на доброволни начала, като екипът работи „про-боно“ от любов към театър. За автентичността на спектакъла допринасят и две актриси от чуждестранен произход – Бистра Окяреке и Сокайна Ел Улта, които влизат в ролята на „истинските“ човекоядки.
Премиерата на спектакъла е насрочена за 1 февруари в „Сити Марк Арт Център“ (бившето кино „Левски“) в столицата, а следващите дати включват представления на 28 февруари и участие в Софийския театрален фестивал на 10 март.